Занаятите на изображенията

ИКОНИ И СТЕНОПИСИ ОТ ТРИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ШКОЛИ УВЕНЧАВАТ ЦЪРКВИ ОТ АТОН ДО ЙЕРУСАЛИМ

Народният гений се проявява в изрисуваните каруци, писаните Великденски яйца, сватбените ракли, в лъжичници, долапи, чекръци и хурки

"Ръката на майстора трепна и се дръпна назад, спряна за миг в колебание. Изученото в преславната шаръчийница на Търновград тежеше неумолимо над чистата и пряма съвест на художника. Свикналата към строгия канон десница не дръзваше към светотатствено движение: да разчупи вековните закони, напластения от толкова години опит."

Фани Попова-Мутафова, "Последният Асеновец (Боянският майстор)"

Народната приложна живопис е художествен занаят, който е бил добре развит в България. Народни майстори са рисували по стените на църквите, по булчинските ракли, по стените на сандъците на каруците, върху великденските яйца. Украсата на някои народни жилища чрез правене на перваз от хума също е своеобразна народна приложна живопис (Вакарелски, 1974, 733).

Писаните сватбени ракли (сандъци) са интересни и богати предмети със свое определено място в историята и развоя на българското приложно изкуство (Йорданова, 1974, 71 и сл.). Най-често върху тях са рисувани цветя (самостоятелно или букети във ваза), стилизирани дървета и храсти. Почти винаги върху раклите се изписва годината на сватбата или производството на раклата, имената на младоженците или на майстора. Първите възрожденски ракли са внесени от Брашов (Румъния), но по-късно българите започнали сами да ги правят. Центрове на производство и употреба станали Банско, Трявна и Стара Загора. Рисунките са изпълнявани с блажни бои и отразяват художественото виждане и живописния усет на народния творец. Такъв писан сандък е бил скъп дар за всяка мома, която ще става невяста. В него тя тъкми сватбените дарове. Раклите са заемали централно място в стаята на младоженците.

Народната технология за изработване на дърводелски произведения за домашна употреба и производствени уреди – лъжичници, стенни долапи, чекръци, хурки и др., може да се обособи в две групи: а) рязане върху дървена плоскост, предварително оцветена с постни бои. По този начин орнаментите, които се издълбават след оцветяването, имат естествения цвят на дървото, а за фон имат оцветената плоскост; б) рисуване с блажни бои върху грундирано дърво. Елементите, които се срещат върху този вид произведения, са главно от растителния свят – кипариси, цветя, листа в композиционно решение и строга симетрия.

Изписването на каруците е явление, за което условия се появяват по време на Българското възраждане. Теренните проучвания показват заимствано културно влияние от Русия, Бесарабия и Румъния. Първоначално писаните каруци се появяват в Североизточна България (Силистренско, Добричко), откъдето се разпространяват в останалите райони на страната. Възприето веднъж от българските майстори колари, това явление добива свой български колорит и съдържание, с което става елемент от народната култура, описан и от Йордан Йовков в разказа му „Песента на колелетата“.

Трудно могат да се очертаят ареали на определени мотиви, използвани при украсата на каруцата, тъй като декоративното оформление на всяка една е в повечето случаи плод на индивидуалните художествени възможности и вкусове на всеки майстор, от една страна, и желанията на потребителя, от друга.