Занаятите по пътя на метала, част 2
ПЪТЯТ НА МЕТАЛА: ОТ РУДНИЦИТИ И ПЕЩИТЕ, ПРЕЗ НИВЯТА, ДО ЮВЕЛИРНИЯ БЛЯСЪК И КАМБАННИЯ ЗВЪН
Продължение на част 1
Пушкарството пък е било развито в Сливен, Габрово, Гоце Делчев, Мадан, Смолянско и др. Сливенските тюфекчии дотолкова се били прославили с хубаво изработените пушки и пищови, че там отивали търговци от Мала Азия, Персия и др., да купуват ковани шишанета, пушки бойлии, дълги пищови, сюнгии и пр.
Подковачеството е в тясна връзка с основните поминъци – земеделие и животновъдство, и с традиционния транспорт с впрегатен и товарен добитък. В миналото е имало подковачи почти във всички ханове и по няколко подковачници в градовете и селата, които обслужвали кираджии (хора, които пренасят товари срещу възнаграждение). Подковаването на еднокопитния добитък ставало от налбантина и стопанина, който държал с въженце подковавания крак, докато майсторът кове. Двукопитните (волове, биволи) били подковавани в легнало положение. Подковите, петалата, биват четири вида: конски, мулешки, магарешки и волски. Някои майстори правели специални подкови за зимно време, с шипове за леда.
Ножарството било развито в Габровско, Ихтиманско, Шипка и други места, като ножарите изработвали ножове, ножки, саби, бръсначи и др. Медникарството е старинен занаят в българските земи, упражняван още от древните траки и от римските колокисти. Центрове на медодобива били Кратово, Бургас, Чипровци и др. Голямо развитие бележат медодобивът и медникарството по време на османското робство, означавано вече и като бакърджийство. Турците предпочитали медните съдове: котли, тенджери, мангали, тасове, сахани, тави, синии, тигани, купи, кипчета, чашки, кани, гюмове, ибрици, кафеничета и др.
С медникарството е свързан и друг занаят – калайджийството, гъносването. Той се състои в покриването на медните повърхности с калай, за да не се получава отравяне при престояване на храна в окислени съдове.
Към обработката на металите може да бъде отнесено и звънчарството. Това е занаят, свързан с направата на звънци и хлопки за животните. Леярството е друг занаят, свързан с обработка на металите. При него се създават сплави от мед, олово и цинк, от които се изработват различни домашни съдове, дръжки за врати и прозорци, свещници, кадилници, кръстове, накити (пръстени, обеци, пафти), „дивити” и писалки за мастило, звънци, за да се стигне до изливането на камбани за църквите.
Обработката на благородни метали (сребро и злато) има хилядолетни традиции по българските земи. Достигналото до нас тракийско златно съкровище е блестящ пример за това. През X в. златарството се споменава вече като обособен занаятчийски отрасъл в българските градове. След XII в. се срещат сведения и за селски златари. Оттогава започва и специализирането на златарите в различните златарски техники: отливане, коване и изчукване, гравиране, ажур, филигран, гранулация, емайл, монтиране на с