ЖИВАТА ГЛИНА – ОТВЪД МИСТИКАТА И МАГИЯТА
"И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7)
От земята сме произлезли и пак в земята се връщаме, щом извървим житейския си път, който ни е предначертан. И не в гените, а право в душите ни е заложено да почитаме глината, да я обожаваме и свещенодействаме с нея. От глина сме извайвали първите божества, на които сме се кланяли, както и първите съдове, от които сме пиели вода и вино и в които сме приготвяли храната си. В глинени домове сме живеели, за да оставим накрая праха си в глинени урни. По българските земи открай време грънчарството се е смятало за свещено занимание. Векове наред в представите на българина този занаят е бил обгърнат в тъмен облак от тайнственост и мистика. Вечер край огнището са се разказвали страховити истории за светли и тъмни магии, вграждани в купени, сватбени крондири и кадилници, че дори и в най-обикновени стомни за вода. От палавите пламъци на камината грънците по рафтовете са заигравали плашещ танц със сенките си. Тези съдове е трябвало да лекуват или разболяват, да влюбват или разлюбват, да правят така, че да се пръкне мъжко или да не се роди нищо… Цели столетия грънчарството се е предавало от поколение на поколение – само вътре в рода. Трябвало е да си докоснат свише, за да можеш да се занимаваш с това.
Свидетелства, че грънчарството е един от първите занаяти у нас, има навсякъде. Сред най-старите археологически находки, открити по българските земи, са парчета, както и цели изделия от глина. На територията на днешна България керамиката се появява през Средния неолит. Тракийската керамика е била предимно битова. Древните траки са използвали ръчното грънчарско колело. У славяните керамиката е била представена главно от съдове за храна и погребални урни. Прабългарите също са познавали направата на глинени съдове преди идването си на Балканския полуостров.
Процесите сред славянския, прабългарския и тракийския етнос и развитието на производителните сили са довели до взаимно обогатяване и утвърждаване на един общ тип керамика. Резултатите от този процес особено ясно проличават през IX в. Въпреки че съдовете се изработват на ръчно грънчарско колело, техните форми и украса са значително разнообразени и усъвършенствани, а изпичането им ставало в двукамерни грънчарски пещи. Технологията на изработката на този вид керамика минава през няколко етапа. По земите ни пръстта, от която се правят съдовете, е носела различни имена: глина, гнила, земня, кал. След изкопаването й тя се оставяла 10 – 15 дни да изветрее (да пригори) на слънце, докато се разпадне на дребни късчета. После била поставяна в специален трап, наричан гнилник, където се намокря и съхранява за работа. Замесването ставало, като се полива с вода и се гази с боси крака.
По-нататъшната обработка на глината и направата на керамичните съдове ставала в грънчарската работилница. Най-често тя е била в приземния етаж на жилището на грънчаря. Там, разположен винаги пред прозореца, бил дървеният тезгях, за който е прикрепено и грънчарското колело. Имало и полица за инструментите и големи рафтове — скеле за сушене на суровите съдове.
Грънчарското колелò също носи много имена в различните части на България: кòло (Бусинци, Берковица), стан (Самоковско), стъпàло (Североизточна България) и чарк (Разложко). То се състои от два диска, успоредно закрепени на една и съща ос. Долният е по-голям и се използва за завъртане на оста, а чрез нея и на горния диск. Задвижването става с крака. Оста е наричана вретено. Върху горния диск майсторът изработва желаните предмети, като поставя омесената вече глина и й придава желания вид. Това става, като лявата ръка държи неоформения още предмет отвътре, а дясната извайва съда отвън.
След изработването им съдовете се изсушават на сянка, обикновено в помещението на работилницата, а след това се изпичат. Срещат се два вида грънчарски пещи: кръгла и четвъртита. И двете имат в основите си огнищена част с врата. Най-често тя е вкопана в земята. Надогнищената част, наричана кàца, обикновено е по-висока и стеснена към върха, подобно на пресечена пирамида или пресечен конус. На една от страните й високо над дъното има вратичка за слагане и изваждане на съдовете.
Изпичането става, като съдовете се нареждат едни върху други с отворите надолу, като на дъното се слагат най-големите. Вратата на кацата се замазва. Загряването става постепенно, за да не се напукат съдовете. Това трае около 24 часа. След изпичането някои съдове се намазват с глазура и се пекат отново 10 – 16 часа. Без глазура са някои стомни, които се предпочитат лятно време, тъй като водата в тях се запазва студена. Най-често се произвеждат съдове с глазура само отвън или отвътре. Глазирането отвън на изделията е предимно от естетически съображения, а отвътре – от практически. Съдовете, които са предназначени за приготвяне или слагане на ястия (гърнета, тенджери, гювечи, паници, блюда и др.), имат глазура отвътре. Това позволява по-лесното им измиване. Такива съдини не се напояват от различните по вкус и мирис съдържания.
Автор: Стефан Бонев
Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”
The craft "Pottery", part 1
LIVING CLAY - BEYOND MYSTIC AND MAGIC
"And the Lord God formed man of the dust of the ground, and breathed into his
nostrils the breath of life; and man became a living soul" (Gen. 2: 7).
We came from the earth and return to the earth as soon as we walk our life path, which is destined for us. And not in the genes, but right in our souls is set to worship the clay, to worship it and to officiate with it. From clay we sculpted the first deities we worshiped, as well as the first vessels from which we drank water and wine and in which we prepared our food. We lived in clay houses to finally leave our dust in clay urns. Pottery has long been considered a sacred occupation in the Bulgarian lands. For centuries, in the minds of Bulgarians, this craft has been shrouded in a dark cloud of mystery and mysticism. In the evening by the hearth, scary stories were told of light and dark spells embedded in purchased, wedding cronders and incense burners, and even in the most ordinary water jugs. From the naughty flames of the fireplace, the pots on the shelves danced a frightening dance with their shadows. These vessels had to heal or make sick, to fall in love or fall out of love, to make a man appear or nothing be born… For centuries, pottery has been passed down from generation to generation - only within the genus. They had to touch each other from above so you could deal with it.
Evidence that pottery is one of the first crafts in our country, is everywhere. Among the oldest archeological finds discovered in the Bulgarian lands are pieces, as well as whole clay products. On the territory of today's Bulgaria ceramics appeared during the Middle Neolithic. Thracian pottery was mostly household. The ancient Thracians used the hand potter's wheel. Among the Slavs, pottery was represented mainly by food utensils and burial urns. Proto-Bulgarians also knew how to make pottery before coming to the Balkan Peninsula.
The processes among the Slavic, Proto-Bulgarian and Thracian ethnic groups and the development of the productive forces have led to mutual enrichment and establishment of a common type of pottery. The results of this process were especially clear in the ninth century. Although the vessels were made on a hand-made potter's wheel, their shapes and decorations were significantly varied and improved, and they were baked in two-chamber pottery kilns. The technology of making this type of ceramics goes through several stages. In our lands, the soil from which the vessels are made bore different names: clay, rotten, earth, mud. After digging it, it was left to weather (burn) in the sun for 10-15 days, until it disintegrated into small pieces. It was then placed in a special trap called a rotter, where it was wetted and stored for work. The kneading was done by watering it and trampling it barefoot.
The further processing of the clay and the making of the ceramic vessels took place in the pottery workshop. Most often she was on the ground floor of the potter's apartment. There, always in front of the window, was the wooden counter to which the potter's wheel was attached. There was also a shelf for tools and large shelves - scaffolding for drying raw dishes.
The potter's wheel also has many names in different parts of Bulgaria: wheel (Busintsi, Berkovitsa), camp (Samokov region), step (Northeastern Bulgaria) and chark (Razlog region). It consists of two disks mounted in parallel on the same axis. The lower one is larger and is used to rotate the shaft, and through it the upper disk. The drive is done with the feet. The axis is called the spindle. On the upper disk the master makes the desired objects, placing the already kneaded clay and giving it the desired appearance. This is done by the left hand holding the still unformed object inside and the right hand sculpting the vessel from the outside.
After making them, the dishes are dried in the shade, usually in the workshop, and then baked. There are two types of pottery kilns: round and fourth. Both have at their base a hearth with a door. Most often it is dug into the ground. The overgrown part, called the tub, is usually higher and narrower towards the top, like a truncated pyramid or truncated cone. On one of its sides, high above the bottom, there is a door for putting and removing the dishes.
Baking is done by stacking the dishes on top of each other with the holes facing down, placing the largest on the bottom. The tub door is plastered. Heating is done gradually so as not to crack the dishes. This takes about 24 hours. After baking, some dishes are smeared with glaze and baked again for 10-16 hours. Without glaze are some pitchers, which are preferred in summer because the water in them is kept cold. Most often, containers with glaze are produced only on the outside or inside. The glazing on the outside of the products is mainly for aesthetic reasons, and on the inside - for practical reasons. Dishes that are intended for preparing or placing dishes (pots, pots, pots, bowls, dishes, etc.) have a glaze inside. This makes them easier to wash. Such vessels are not irrigated by the different in taste and smell contents.
Author: Stefan Bonev
Sources: Hr. Vakarelski, "Ethnography of Bulgaria"