Занаятът "Грънчарство", част 2
ЖИВАТА ГЛИНА – ОТВЪД МИСТИКАТА И МАГИЯТА
Продължение на част 1
В течение на вековете техниките се подобряват, стиловете, формите и украсите се обогатяват и грънчарството вече не е само занаят, който снабдява хората с вещи за бита от първа необходимост. По формата и украсата на съвременните грънчарски произведения се установява непрекъснатата традиция от първите векове на Българската държава и на Балканския полуостров. В тях няма следи от характерните черти на античната гръцка и римска керамика. Средновековни грънчарски находки във Велико Търново и други места от представителна трапезна керамика говорят за установяване на траен национален стил в това отношение.
Украсата на керамичните съдове и предмети е околовръстна, линеарна, рядко бива фигурална, с бяла или оцветена ангоба – глина, с която се измазва керамичното произведение, преди да се постави в пещта за изпичане. Керамичната орнаментика е обикновено геометрична и растителна, изразявана от древно време с примитивни рисунки в отвесни или хоризонтални линии и куки, писани с ръка или получени чрез потекла бяла боя. Заливането на съда с боя, изтичането й свободно на ивици по цялата повърхност на съда, при което остава да се вижда на места основният му цвят, достига своето съвършенство при троянските майстори грънчари.
Известни са три основни начина за добавяне на украса върху готовите съдове: украсяване чрез гравиране, чрез оцветяване и цветно рисуване, както и чрез моделиране и апликиране на добавъчни фигурки. Много често тези три метода могат да се видят комбинирани върху стените на грънчарските произведения.
Гравирането, наричано още шарене, дрàскани шàрки, е околовръстно и свободно. При околовръстното се правят опасващи съдината прави черти или ивици от по няколко успоредни, теглени с гребен или каквато и да е назъбена пръчка. По същият начин се изтеглят и вълнообразни черти и ивици. При въртене на грънчарското колело се начертават и наклонени дъговидни и други форми на драскотини. При някои съдини, главно стомни и крондири, начертаните снопчета ивици биват широки като гердани около шийката им или концентрични при лещовидните съдове плоски. По ръбовете на съдовете се прилагат назъбвания, начупвания и др.
Със свободно гравиране се начертават и фигури на цветя, птици и други животни, а в редки случаи и на хора. Този начин на украса носи изключително художествено декоративен характер, напълно противоположен на първичното украсяване по празничните краваи.
Гравираната орнаментика по бълга