Първи март – Баба Марта е дошла

Първи март е. Но много по-силна емоция се събужда у нас, когато непринудено възкликнем „Баба Марта е дошла“. Тогава образът на тази старица, която е ту засмяна, ту люта и сърдита, изписва на лицата ни широка усмивка. Защо ли? Защото дори и сурова понякога, Баба Марта идва с пролетта. А пролетта носи новия живот. Всичко мъртво се събужда, разцъфтява, раззеленява се… Всичко оживява и се облича с нови краски.

Неслучайно когато говорим за Баба Марта, ние я възприемаме като една съвсем реална жена. Заслуга за това имат многото приказките, които ни разказват истории, свързани с нея. И със Сечковците – Големият и Малкият. Или иначе казано - Януари и Февруари. Te, според народните вярвания, са нейни братя.

В миналото рано сутрин преди изгрев слънце е било традиция жените да изчистят къщите и дворовете. Това е било едно ритуално почистване – за посрещане на пролетта. А след това сметта се запалвала. Първият ритуален огън през пролетта бил този. На оградата на двора се закичвала червена дреха или черга. За да е весела Баба Марта. В някои райони на страната дори след изгрев слънце излизали из селото само младите моми, а възрастните – оставали затворени у дома. За да не разсърдят старицата.

С Баба Марта и по-конкретно с първи март се свързва една хилядолетна българска традиция, която неотменно присъства в нашата култура – връзването на мартеници.

Едва ли има българин, който да не очаква с нетърпение (и с едно по детски чисто желание) да получи мартеница. И макар че в съвремието празникът в немалка степен се е комерсиализирал, то все още има хора, които сами плетат своите си мартеници. Красиви – бели и червени. От вълна - както едно време.

Основните два цвята както днес, така и в миналото, били бял и червен. Белият цвят още от векове се е свързвал мъжествеността и силата. На мъжкото начало. Християнството обаче изменя тази представа за него. А червеното е било символ на женското начало и кръвта. Така пресукани, червеното и бялото образували едно цяло. Неслучайно и в сватбената обредност присъстват точно тези цветове. Виждаме ги в традиционните носии и на мъжа, и на жената.

Освен че мартениците били изработвани от бял и червен конец, присъствали и други цветове. Разни и различни – жълт, зелен, кафяв, син... Всеки от тях бил символ на нещо – жълтото на слънцето, кафявото – на земята, а зеленото – на новото начало.

Веднъж изплетени, мартениците се закичвали на първи март на хората, поставяли се в къщите, завързвали се дори на животните – за здраве. Вярвало се, че те пазели къщата. Слагали се, да не влизат болести. И за здраве, щастие и дълголетие.

Днес вече не плетем мартеници. Не ги сучем, не ги сътворяваме сами. Купуваме ги. И все пак традицията е жива. Пази се. И ще бъде съхранена. Така, както се е запазила през годините. И вековете. Защото предците на нашите мартеници се смята, че са съществували още през тракийско време. Представлявали клонки, накичени с бели и червени конци. Така разказват историческите източници.

С Баба Марта (и първи март) идва пролетта. Започва стопанската година, идва новият цикъл на природата. Всичко оживява. Събужда се. И се подготвя за едно ново начало...

 

Текст: Нели Парашкевова

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload