Не чуваш ли как вопли се издигат, над труповете хладни на децата?

Много e изписано за Априлското въстание – за развитието му, за предателствата, за неуспеха, за нечовешката жестокост при потушаването... но всъщност Априлското въстание успява да постигне целта си, голямата, заветната - днес, Българският народ, всички ние, сме свободни. Тази свобода в огромна степен дължим на саможертвата на апостолите и въстаниците, надигнали се срещу изедниците през пролетта на 1876 г.

Думите „Свобода или смърт“, извезани върху знамената, събират в себе си копнежа за свобода и готовността за себепожертвование; въстаниците, вече избрали своя път виждат, че това са двете единствени места, към които той ще ги отведе. Мнозина обаче знаят, че пътят е само един... и точно там се крие истинската храброст и сила, в това да се обречеш на сигурна гибел с единствената надежда да дадеш шанс за свобода на своя народа. Много от апостолите и водачите във въстанието в последствие признават, че са допускали печален развой, но също така са знаели, че това е единствения начин да се постигне свободата – чрез саможертва, свобода чрез смърт.

Въстанието започнало с кървавото писмо на Каблешков от Калъчевият мост в Копривщица. Въпреки невероятната си храброст и самоотверженост, въстаниците не успяват да надделеят в бое над огромната османска империя, превъзхождаща ги многократно по численост и снаряжение. Въстанието е потушено зверски, но пламъкът запален от великите Българи, положили живота си пред олтара на родината, се разгаря и обхваща цяла Европа и не само нея.

Но как се стига до събитията през пролетта на 1876?

Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка криза сред революционното движение. Неуспешните опити да се намери заместник на Апостола, нескончаемите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от движението през 1874 година водят до разцепление вътре в БРЦК. Христо Ботев застава начело на Българския революционен комитет (БРК) в обстановка на обявен банкрут на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина.

Гениалният поет не може да не се възползва от поредното разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва недостатъчно и т. нар. Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, несправедливо обвинен, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се оттегля. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното движение без ръководство.

Някои от неговите членове отчитат задълбочаването на Източната криза и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те сформират т.нар. Гюргевски революционен комитет, състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит, разочаровани от досегашните безплодни опити. През ноември-декември 1875 година в дълги заседания те решават да се пристъпи към организиране на ново всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници.

В първите дни на новата 1876 година определените апостоли преминават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги очаква много работа, а и много разочарования. Още в самото начало предвиденият Софийски окръг се проваля, апостолите тук са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят. Затова и на места апостолите използват различни пропагандни похвати, като слухът, ч