„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020
Един календар, посветен на красотата и духовната сила на българката
В народната култура облеклото се възприема като двойник на човека. Името на традиционното женско облекло е носия – носи се на тялото. Празничното облекло се нарича премяна и е с подчертано обреден характер. Всяко ново „начало“ – кръщене, преминаване от детство в моминство, женитба или смърт, е белязано с нова премяна. Задомяването е връх в живота на жената и отбелязването му става чрез множество символи, най-ярък от които е венчалната носия. Тя е най-пищна и гиздава заради облеклото, но и заради допълнителната украса с много и различни накити. Някои от връхните женски дрехи е позволено да се сложат за пръв път в сватбения ден и могат да се носят едва след това.
Облеклото представлява символична граница между тялото и външния свят, ето защо някои от неговите елементи, наследени от старинната женска носия, като риза, пояс и престилка, имат апотропейни функции. С шевица се украсяват пазвата, ръкавите и полите на ризата, защото оттам злите сили биха могли да проникнат и да навредят на жената.
Поставена отпред, престилката е най-видната и ярка част на носията, затова подсилена с колан и метални пафти, е мощен апотропей и има силата да пропъжда злото. Забрадката е белег за възрастово и социално положение и се носи от омъжените жени. Вярва се, че в нея са силата и плодородието на жената, затова с нея се правят най-тежките магии. Накитът винаги е важно допълнение към костюма, но освен декоративно, има и функционално предназначение. В средновековните изображения – от стенописи и миниатюри, се вижда, че накитите разкриват различния социален статус на притежателите си. Аристократите и заможната прослойка носят богато украсени бижута от благородни метали. За останалото население са накитите от мед или бронз, понякога с позлата. Завладяването на българските земи от османците води до промяна на традициите и културата на населението. Накитът вече не е онзи социален разделител, който ясно показва статуса на притежателя му – дали е владетел, или обикновен човек, а става достъпен за всички.
Грозделина Георгиева-Саватинова – уредник в РЕМ – Пловдив
„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” е календар с български автентични народни носии, съхранявани в музеи на територията на България. В този календар ще видите „оживели“ носии от различни региони на страната. Ще се докоснете до красотата и великолепието на автентичния български женски костюм. Тази година, за първи път в календара влизат и носии от частни колекции на Илонка Станкова и Радослав Радков от Варна, на които от сърце благодарим!
С ПОКУПКАТА НА ТОЗИ КАЛЕНДАР:
Вие подкрепяте дейността на музеите в България, тъй като част от календарите се подаряват от нас за реализация в полза на музеите, с които сме работили по тях;
Участвате в благотворителната инициатива на "Българските корени" и Фондация "Димитър Талев", за закупуване на родната къща на големия български писател Димитър Талев в гр.Прилеп и превръщането й в български музей. Част от сумата от всеки закупен календар даряваме на Фондацията за тази цел.
Подкрепяте и дейността на "Българските корени" по отразяване и популяризиране на значими български фолклорни събития и участия през идната година.