Бъдни вечер - вечерта в очакване на Рождество

Бъдни вечер е. Един от най-важните дни за християнското семейство. Денят, посветен на дома като символ на храм, като символ на утехата, обичта, закрилата, подкрепата. Денят, посветен и на огнището като свято място, около което лошите магии изчезват. Денят, изпълнен с много обреди, кои вече позабравени, кои строго спазвани и до днес. За всички тях ще разкажем в следващите редове.

снимка: Централен държавен архив, 2072K "Христо Вакарелски"

В миналото, подготовката за празника започвала още от 23 декември, когато домакинята в къщата нареждала коя снаха ще меси, коя ще свива сармите, коя ще приготвя варивото и така нататък.

Най-напред се замесвало тестото и се оставяло да втаса. Когато е вече готово, се захващали с омесването на хлябовете, както за Бъдни вечер, така и за Коледа. За Малка Коледа трябвало да се омесят от 40, 60, на места дори 100 колачета, който наричали “кофръги”. Като броят им зависел от благосъстоянието и от броя на роднините, които имат стопаните - ако имали повече роднини, то колачетата трябвало да са повече, за да има за всички.

След това се омесвали и други хлябове: Задължително се започвало с хляб за св. Петка, защото, както знаем, св. Петка е водител на светците. Като този хляб бил най-големият. След това се правели по малки хлебчета, които наричани на това, за което са определени, например: нива, лозе, бъчва, кошер и така нататък. Според това, за какво е определен хлябът, се определяла и формата му. Жената, която месела хлябовете, се старала максимално добре да придаде формата която трябва: хляба за лозето оформяла като лозе, този за бъчвата - като бъчва и така от тестото създавала истински шедьоври. Когато всички хлябове били омесени, ги опичали и оставали в очакване на Бъдни вечер и Коледа.

Рано сутринта на Малка Коледа деца и по-точно момчета, тръгвали по къщите да коледуват. На тези момчета им казвали “кофръженци” и всяко от тях носело със себе си тояга - “кофръжалка”, на която се нанизвали колачетата - “кофръги”, за които споменахме по-горе в текста.

Когато кофръженците пристигнат в къщата, се извършвал следният обичай.

Децата питали: “Славите ли млада Бога?”, а стопаните отговаряли: “Славим го.”

След това влизали в дома, едно от момчетата взимало решето с жито и казвало “Дай Боже навсякъде пълно! Да се роди, дето рало оди!” Като тази благословия се повтаря многократно, а в отговор стопаните казвали “Амин, дай Боже!”. На тръгване, стопанката давала на всеки един от кофръженците по едно колаче - кофръги.

След посещението на кофръженците, по къщите продължавали с подготовката за Бъдни вечер и докато жените подготвяли всичко за трапезата, мъжете имали задължението да отсекат “бъдника”. Като той трябвало да бъде отсечен от младо дъбово (церово) дръвче.

Когато всичко е готово, на трапезата се слагали приготвените хлябове, тиквеника, виното, варивата - боб, леща, жито, грах, слагал се и червен и бял лук, също и царевица и още много други неща. Както знаем, ястията на трапезата трябва да бъдат седем - колкото са дните в седмицата, девет - колкото трае бременността на жената или дванадесет - колкото са дните в годината. Ще направим леко лирическо отклонение, за да поговорим за ролята на числата, които заемат важна роля в обредната трапеза. Древната митология ни учи, че числото 7 сочи някаква цялост, някакъв завършен цикъл. В цифрата 9 пък се съдържа триединството на Бог. А цифрата 12 отбелязва завършването на цялостния годишен цикъл. И хората силно вярват, че тези значими цифри, сочещи броя на ястията на обредната трапеза, ще донесат благополучие през следващата година.

И така, със залязването на слънцето, се събират всички около масата и чакат да се прекади вечерята, за да започнат да вечерят. В книгата “Жива старина”, Димитър Маринов ни разказва как старите хора са извършвали прекадяването: “Щом стане малка вечеря, става орачът, тоест онзи мъж из къщи, който оре (ако са няколко орачи, то става най-старият от тях). Взима ралника, туря на него огън и тамян и прекадява, както трапезата и находящите се на нея неща, тъй и всичките сгради у гумното, като: пивница, зъвник, изба и пр. и пр…” В наши дни, стопанинът прекадява трапезата, след това разчупва питата на св. Петка, после взима бъдника, занася го край огнището и бърка с него в жарта като изрича следните думи: “Колко искрици, толко пиленца, шиленца, яренца, жребенца, теленца, дечица в тоя дом!” После поставя по-тънкия край на бъдника в огнището да поддържа огъня през цялата нощ.

След като храната е вече прекадена, стопанинът разчупва и останалите хлябове и започват да вечерят. Всеки трябва да опита от всичките ястия, за да му върви през цялата година.

Както всички празници, така и този е свързан гадания. След вечеря, всеки взима по един от орехите и го счупва - ако излезе пълен, означава, че човекът ще има късмет през годината, а на този, на който ореха му излезе празен, нямало да има късмет.

Редно е всички да станат едновременно от масата. А обредната вечеря не се раздига през цялата вечер, защото се вярва, че починалите роднини ще минат да се нагостят от нея.

Източници:

Арнаудов, М., (1996). “Български народни празници”. Велико Търново: Книгоиздателство “Сириус 4”

Дяков, Т. (1993). “Народният календар (празници и вярвания на българите)”. София: Издателство “Анубис”

Маринов, Д., (1891). “Жива старина”. Русе: Печатница “Св. Кирил и Методий”