Обредността на Игнажден



Днес почитаме паметта на Св. Игнатий Богоносец, който се смята за един от най-добрите учени на Св. апостол Йоан Богослов. Наречен е така, защото носел Бог в сърцето си. В народните вярвания празникът се считал за началото на народната нова година. Хората казвали, че от Игнажден започвал Голям сечко (т.е. Големият месец) и този ден наричали още Млада година и Нов ден. Идинак означава начало на годината, годинак. Според християнската вяра от този ден започвали родилните мъки на Богородица. Затова, през този период младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не трябва да работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца. Какви обреди се спазвали на този ден, ще разгледаме в следващите редове.


Най-важният обред на този ден бил “Полaзването” - идването на полaзникa. Хората казвали, че какъвто е пола(я)зник, такава щяла да бъде и годината. Именно затова гледали кой и какъв ще бъде човекът, който сутринта рано пръв ще влезе в къщата. Наричали го пола(я)зник (сполезник, походняк) и според него съдели за добро и зло през годината, според това дали е добър или лош.


Обикновено, всяка къща си имала свой пола(я)зник - човек, чийто сполаз е излязъл добър през предходната година. Може дори да се каже, че този пола(я)зник ставал като част от семейството, ставал ценен човек за тях. Затова, още вечерта преди празника, стопанинът на къщата отивал при него с бъклица вино, “за да го калеса за споход”, да го покани да дойде рано сутринта - да ги сполази.


Още от заранта, стопанката започвала с подготовката за посрещането на скъпия гост. Измитали, събирали саждите от комините и след това заедно с метлата ги изхвърляли на двора или някъде на кръстопът. Това правели, за да няма бълхи през лятото. Подготовката продължавала с месенето на обредни колаци (хлябове). След като тестото кипнело, взимали дарака (гребен за ръчно влачене на вълна) или четката и набождали тестото на тях, защото вярвали, че по този начин направено, то щяло да лекува от бодеж. Едно от колачетата се оставяло да изсъхне и се пазело през цялата година, за да дадат от него на този, който се разболее. Също, от тестото се взимало малко и с него се правели три кръста на някоя греда в къщата, за да пази от зло. Задължително било всеки в къщата да изяде по едно колаче, също така едно оставяли и за Бъдни вечер. След приготвянето на хляба, слагали край огнището гърнето с варивото и приготвяли и други гозби, които задължително били постни.


Когато пола(я)зникът дойде, най-напред отивал до огнището, прекръствал се и бъркал с пръчка в жарта, а през това време изричал благословия: „Колко искрици, толко пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!“, а стопаните му отговаряли “Амин, дай боже!” и го дарявали с риза или пешкир. След този обред, всички сядали на трапезата и се гощавали.


И различни гадания били свързани с този ден. Девойката, която искала да знае кой момък ще ѝ бъде уречен, отивала при дръвника, сядала на него, посипвала върху си ечемик и наричала: “Кой ми е на късмет, да дойде нощес да го женем наедно!” После взимала трески с едната ръка, а с другата ечемик. Треските оставяла край огнището, а ечемика - под възглавницата си, за да сънува избраника си.


Игнажден се празнувал и за да се омилостивят кокошите “лахуси”, които пречели на кокошките да мътят яйцата си. Този, който станел пръв, трябвало да отиде до дръвника, да вземе от там трески и да ги внесе в къщата. Тези трески имали силата да прогонят точно тези кокоши “лахуси”.


Разбира се, празникът бил особено важен за всички, носещи имената Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго.


Източници:

М. Арнаудов. Български народни празници.

Т. Дяков. Народният Клаендар.

Д. Маринов. Жива старина




102 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички