• Tedy Mileva

Мечкин ден


Господ Иисус Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани. Мозайка от VI в. от Равена
Господ Иисус Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани. Мозайка от VI в. от Равена

Напоследък доста често в медиите се срещат заглавия от типа “Мечка нападна добитък”, “Мечка обикаля дворовете на хората” и т.н. От това, може да стане ясно, че от миналото, до наши дни, в лицето на мечката, хората виждат един хищен звяр, който може да причини доста щети.


И в миналото, както и сега, мечката била голяма заплаха за хората, живеещи в планината, защото е рядкост да се види мечка в полето. От разказите на баби родопчанки, се разбира, че мечката изяждала цревицата, отвличала добитъка, дори и огромен кон била способна да порази, а ако е много гладна, била способна и на това да нападне човек. Затова, дори да виждат как вреди на животните, хората не били способни да направят нищо, страхувайки се от настървеността на мечката. И от този страх към мечката, създали празник в нейна чест, за да я омилостивят. Празника нарекли Мечкин ден и го празнували на 30 ноември, на Андреевден.


А защо точно този ден избрали за празник на мечката? Отговор намираме в книгата на Димитър Маринов - “Жива старина” от 1891г. В нея той помества историята на дядо Койчо от село Вълчедръм, Ломско. Ето какво гласи тя:

“Някога св. Андрей се постил в гората. При него са дохаждали всичките животни, дохаждала е и мечката. Било Великите пости и св. Андрей искал да отиде в града, за да се причести. Възседнал на мечката, а за юзди ѝ турил два смока и тъй отишъл в града. Отишъл в дома на Митрополита, вързал мечката за едно дърво и влязъл при Владиката. Като се изповядал при Владиката, св. Андрей казал, че през поста ял мляко. Владиката му казал, че той е бажил, защото млякото е блажно и причастие не може да му се даде. Св. Андрей политал Владиката: а ти какво си ял през поста? Владиката отговорил, че е ял хайвер.

Св. Андрей тогава настоявал, че хайвера е блажен, а млякото постно. Спорът се решил по следния начин: сипали в две паници: в едната мляко, а в другата хайвер, покрили ги с платно и почнали да четат. Като свършили четимото, отклопили паниците и видели, че млякото се преобърнало в трева, а хайвера - в кръв. Тогава Владиката позволил на Св. Андрей да се причести. Като се причестил Св. Андрей възседнал пак мечката и пак си отишъл в гората, в постницата си.

От тогава останало Мечкин ден да се празнува на денят Св. Андрей.”


Така, хората в миналото вярвали, че на днешния ден, 30 ноември, денят на св. Андрей, мечката обикаляла по всички къщи, и в която къща не и билa приготвена гощавка, изяждала децата. Затова, още от вечерта преди празника, жените се захващали с приготвянето на храна за мечката. Натрошавали царевица в котел и я оставяли да се накисне, за да се свари по-бързо. Сутринта рано ставали да я свярят, за да е готова още преди изгрев слънце. И когато се съмнело, най-старата жена в къщата взимала 10 зърна от сварената царевица и ги хвърляла в комина, казвайки - “На ти мечко варен кукуруз (царевица), да не ядеш суров.”


Хората вярвали също, че от нощта срещу Андреевден, денят започвал да става по-дълъг, или както те казвали - “да наедрява”. Затова в котлето при царевицата слагали и боб, жито, ечемик, леща, просо, овес, грах, босилек, зеле, чушки, като цяло всичко, от което се сеело по нивите. Правили това, за да има едри плодове следващото лято.


Както повечето празници, така и този бил свързан със спазването на определени забрани. Жените не трябвало да вършат никаква домакинска работа - да предат, да тъкат, да плетат, да перат. Вярвало се, че ако сторят някое от тези неща и нарушат забраната, мечката щяла да нападне нивите с царевица, кошерите и добитъка. А ако се съобразят със забраната и като цяло, ако в къщата се спазят всички обреди, щяло да има плодородие и берекет през годината и мечката нямало да прави никакви злини, дори на човек нямало да навреди, ако се срещнат.


Напоследък доста често в медиите се срещат заглавия от типа “Мечка нападна добитък”, “Мечка обикаля дворовете на хората” и т.н. От това, може да стане ясно, че от миналото, до наши дни, в лицето на мечката, хората виждат един хищен звяр, който може да причини доста щети.


И в миналото, както и сега, мечката била голяма заплаха за хората, живеещи в планината, защото е рядкост да се види мечка в полето. От разказите на баби родопчанки, се разбира, че мечката изяждала цревицата, отвличала добитъка, дори и огромен кон била способна да порази, а ако е много гладна, била способна и на това да нападне човек. Затова, дори да виждат как вреди на животните, хората не били способни да направят нищо, страхувайки се от настървеността на мечката. И от този страх към мечката, създали празник в нейна чест, за да я омилостивят. Празника нарекли Мечкин ден и го празнували на 30 ноември, на Андреевден.


А защо точно този ден избрали за празник на мечката? Отговор намираме в книгата на Димитър Маринов - “Жива старина” от 1891г. В нея той помества историята на дядо Койчо от село Вълчедръм, Ломско. Ето какво гласи тя:

“Някога св. Андрей се постил в гората. При него са дохаждали всичките животни, дохаждала е и мечката. Било Великите пости и св. Андрей искал да отиде в града, за да се причести. Възседнал на мечката, а за юзди ѝ турил два смока и тъй отишъл в града. Отишъл в дома на Митрополита, вързал мечката за едно дърво и влязъл при Владиката. Като се изповядал при Владиката, св. Андрей казал, че през поста ял мляко. Владиката му казал, че той е бажил, защото млякото е блажно и причастие не може да му се даде. Св. Андрей политал Владиката: а ти какво си ял през поста? Владиката отговорил, че е ял хайвер.

Св. Андрей тогава настоявал, че хайвера е блажен, а млякото постно. Спорът се решил по следния начин: сипали в две паници: в едната мляко, а в другата хайвер, покрили ги с платно и почнали да четат. Като свършили четимото, отклопили паниците и видели, че млякото се преобърнало в трева, а хайвера - в кръв. Тогава Владиката позволил на Св. Андрей да се причести. Като се причестил Св. Андрей възседнал пак мечката и пак си отишъл в гората, в постницата си.

От тогава останало Мечкин ден да се празнува на денят Св. Андрей.”


Така, хората в миналото вярвали, че на днешния ден, 30 ноември, денят на св. Андрей, мечката обикаляла по всички къщи, и в която къща не и билa приготвена гощавка, изяждала децата. Затова, още от вечерта преди празника, жените се захващали с приготвянето на храна за мечката. Натрошавали царевица в котел и я оставяли да се накисне, за да се свари по-бързо. Сутринта рано ставали да я свярят, за да е готова още преди изгрев слънце. И когато се съмнело, най-старата жена в къщата взимала 10 зърна от сварената царевица и ги хвърляла в комина, казвайки - “На ти мечко варен кукуруз (царевица), да не ядеш суров.”


Хората вярвали също, че от нощта срещу Андреевден, денят започвал да става по-дълъг, или както те казвали - “да наедрява”. Затова в котлето при царевицата слагали и боб, жито, ечемик, леща, просо, овес, грах, босилек, зеле, чушки, като цяло всичко, от което се сеело по нивите. Правили това, за да има едри плодове следващото лято.


Както повечето празници, така и този бил свързан със спазването на определени забрани. Жените не трябвало да вършат никаква домакинска работа - да предат, да тъкат, да плетат, да перат. Вярвало се, че ако сторят някое от тези неща и нарушат забраната, мечката щяла да нападне нивите с царевица, кошерите и добитъка. А ако се съобразят със забраната и като цяло, ако в къщата се спазят всички обреди, щяло да има плодородие и берекет през годината и мечката нямало да прави никакви злини, дори на човек нямало да навреди, ако се срещнат.


27 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички