Българските традиции и обичаи на Коледа
Според народната вяра в полунощ на Бъдни вечер настъпва най-святият ден в годината - Рождество Христово. Празникът продължава 3 дни - от 25-ти до 27-ми декември. Дни, които са изпълнени с много вяра. Дни, посветени на семейството, на дома. Дни, които ние, българите, свързваме с много традиции и обичаи. Едни, които познаваме от разказите на бабите и дядовците ни и други, които са запазени и до днес. И всички те, изпълнени с много смисъл и християнска вяра. Нека ги разгледаме в следващите редове.
В миналото, рано сутринта на 25-ти, още след първи петли, мъжете отивали в оборите и кошарите, за да сложат сено или слама на добитъка. И след като чуят да бие клепалото на църквата, всички се пременяли с нови дрехи и отивали на празнична литургия. След литургията, всички се прибирали в къщите си и зачаквали “колежниците” - коледарите. Коледарската група била на брой между 10 и 12 момчета, които си имали и водител, който в различните краища на България наричали различно - “станеник” или “цар”. Обикновено, коледарите се избирали още в началото на Коледните пости, в някои краища пък на Игнажден. И когато вече коледарската група е оформена, започвали да се събират да разучават коледарските песни, едната вечер в къщата на единия от тях, другата вечер в къщата на другия. И така до Коледа, когато се обличали в най-новите си дрехи и отгоре им намятали ямурлуци. Важен елемент в облеклото им били калпаците, който се украсявали богато с чимширови китки, пуканки и сушени плодове, нанизани на червен конец. Така пременени, коледарите започвали да обикалят всички къщи в селото с коледарски песни:
Станинине, господине,
добри сме ти госкье дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава долна земя:
Овци ти се изягнили,
се овчици ваклошатки
и овновци виторожци;
кози ти се изкозили,
се козици виторожки