Българските традиции и обичаи на Коледа


Коледари от Софийско, Централен държавен архив, 2072K "Христо Вакарелски"в,

Според народната вяра в полунощ на Бъдни вечер настъпва най-святият ден в годината - Рождество Христово. Празникът продължава 3 дни - от 25-ти до 27-ми декември. Дни, които са изпълнени с много вяра. Дни, посветени на семейството, на дома. Дни, които ние, българите, свързваме с много традиции и обичаи. Едни, които познаваме от разказите на бабите и дядовците ни и други, които са запазени и до днес. И всички те, изпълнени с много смисъл и християнска вяра. Нека ги разгледаме в следващите редове.

"По Коледа", художник Васил Горанов
"По Коледа", художник Васил Горанов

В миналото, рано сутринта на 25-ти, още след първи петли, мъжете отивали в оборите и кошарите, за да сложат сено или слама на добитъка. И след като чуят да бие клепалото на църквата, всички се пременяли с нови дрехи и отивали на празнична литургия. След литургията, всички се прибирали в къщите си и зачаквали “колежниците” - коледарите. Коледарската група била на брой между 10 и 12 момчета, които си имали и водител, който в различните краища на България наричали различно - “станеник” или “цар”. Обикновено, коледарите се избирали още в началото на Коледните пости, в някои краища пък на Игнажден. И когато вече коледарската група е оформена, започвали да се събират да разучават коледарските песни, едната вечер в къщата на единия от тях, другата вечер в къщата на другия. И така до Коледа, когато се обличали в най-новите си дрехи и отгоре им намятали ямурлуци. Важен елемент в облеклото им били калпаците, който се украсявали богато с чимширови китки, пуканки и сушени плодове, нанизани на червен конец. Така пременени, коледарите започвали да обикалят всички къщи в селото с коледарски песни:



Коледари, 1931 г. Снимка: "Изгубената България"
Коледари, 1931 г. Снимка: "Изгубената България"

Станинине, господине,

добри сме ти госкье дошли,

добър сме ти глас донели

низ хубава долна земя:

Овци ти се изягнили,

се овчици ваклошатки

и овновци виторожци;

кози ти се изкозили,

се козици виторожки

и пърчевци ярчорожци;

кравици се изтелили,

се кравици белобозки,

се воловци еленчовци;

кобилки се изждребили,

се кобилки левогривки

и коньовци патуньогци.

Станенине, господине,

тебе пеем, домакине!


(стара коледарска песен от Софийско)



След песните, водачът на групата благославял стопаните:


Да е благословена тая ръчина,

де е увила тая колечина,

та да й се лее злато и сребро - като лед на вода.

Колко се зърна претъркват под воденичен камък,

толкова ней на нива кръстци и купни...

И в нивчица крушчица, под крушчица люлчица,

в люлчица синче като златно пръстенче;

на ръка му секирка, на ребра му чантица.

Баща му го праща по мургави крави и по барабоки кози,

а той син погаляк не ще да иде

по мургави крави и по барабоки кози,

а отважда по чернооки моми...

Речете, дружина: "Амин!"

(всички дружно: "Амин!")


(коледарска благословия от Тополово, Асеновградско)


На тръгване от дома, коледарите били богато дарявани от стопаните на къщата с колаци, месо, боб, лук, брашно, орехи, вино и така нататък, а също и с пари.


След посещението на коледарите, всички се събирали на празничната трапеза. За разлика от постните ястия на Бъдни вечер коледната трапеза е богата на местни ястия. Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле.Прави се също и капама. Поднасят се сарми, туршия, баница и много други неща. В заключение може да се каже, че трапезата е различна в зависимост от специфичностите на района.


Хората спазвали и редица забрани, които започвали от Коледа (началото на т.нар “мръсни дни”) и свършвали на Йордановден (когато е краят на Мръсните дни). Забранено било да се излиза нощем. Хората вярвали, че ако пипат вълна, вълци щели да им нападат стадата през годината, затова работата с вълна била забранена. Също, на този ден, не изхвърляли в дворовете пепелта от печките, за да не я ближат караконджолите и така да се размножават.


Вярвало се, че периодът от Коледа до Йордановден, т.нар. “мръсни дни, бил особено подходящ за правене на магии. Затова, през този период хората слагали в някой джоб на дрехата си глава чесън. А на портите окачвали бодливи тръни, хвойнови, борови клонки или клонки от глог.


Вторият ден на Коледа е денят, посветен на майката - света Богородица. Затова, според народната традиция, се извършвали жертвоприношения в чест на света Богородица. Стопанките замесвали богородични хлябове, на които правили различни фигури, свързани с раждането на Христос от Богородица и ги раздавали на близки и роднини за здраве и плодородие. Както вече споменахме, се колел и курбан - обикновено кокошка, която също се раздавала.


На третият ден на Коледа се празнува Стефановден, който всъщност е и последният празник в народния календар. Денят отново е особено тържествен и семейството е събрано около трапезата, на която присъстват разнообразни ястия. Стара традиция в някои краища на България е на този ден да се ходи на гости у кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Имен ден празнуват всички с имената: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.


Източници:

  • Арнаудов, М., (1996). “Български народни празници”. Велико Търново: Книгоиздателство “Сириус 4”

  • Арнаудов, М., Вакарелски, Хр. (1962). “Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни.”. София

  • Дяков, Т. (1993). “Народният календар (празници и вярвания на българите)”. София: Издателство “Анубис”

  • Маринов, Д., (1891). “Жива старина”. Русе: Печатница “Св. Кирил и Методий”

  • Моллов, Т., (2005-2010). Варна: LiterNet


460 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички