top of page
Българските корени

Девойко, мари хубава, анкета


С проектът „Българските корени“ ние истински желаем не просто да покажем безспорната хубост на българските носии, носени от красиви момичета, а да въплътим частица от българския дух във всеки образ, да го заредим с енергията и вълшебството на уникалните ни обичаи и по този начин да се опитаме да възродим у всеки гордостта и обичта към Българското.

Девойко, мари хубава, анкета

Сами по себе си автентичните носии излъчват духа на нашето минало и фолклор, но за да се почувства напълно тяхната сила е нужно, човекът, който ги носи да не е просто едно красиво лице. По тази причина ние избрахме момичета, които впечатляват не само с красота, но и силно тачат българския фолклор и българщината, момичета, които ще се съчетаят с носията не само визуално, но и духовно. Всички те, които облякоха носиите за тазгодишния календар, имат силна връзка с Българското, търсят и ценят своите корени, доказателство, за което са техните отговори на нашата анкета, които можете да видите по – надолу в публикацията.

Участници: „Девойко, мари хубава“

Анелия Крумова, Кърджали – корица на календар, автентичен родопски невестински костюм (саичен тип) от гр. Лъки.

Живка Тодорова, Смолян – месец Януари, автентичен родопски сватбен костюм, сукманен тип.

Адриана Василкова, Варна - месец Февруари, автентична елховска сукманена носия.

Мариела Величкова, Петково – месец Март, автентична празнична саичена носия от гр. Хасково.

Мария Караджова, Дорково – месец Април, автентична армънска носия от с. Дорково.

Жанета Ангелова, Пловдив- месец Юни, автентична кюстендилска саичена носия.

Габриела Ламбрева, Пазарждик - месец Юли, автентична старозагорска сукманена носия.

Запрянка Великова, Пловдив – месец Октомври, автентична женска двупрестилчена носия от Русенско

Соня Найденова, София – месец Декември, автентичен сватбен костюм от с. Богутево, Чепеларско

АНКЕТА:

От къде са твоите корени, къде си израснала?

Анелия: Аз съм от китното родопско селце Припек. Най-хубавите ми детски години съм прекарала там, но от две години живея в град Кърджали. Въпреки това, никога не съм се срамувала да кажа, че съм израснала на село. Това дори за мен е гордост. Изгревите в Припек са чудесни, а залезите удивителни! Там са моите корени, там е моето вълшебно местенце!

Мариела: Еднате ми баба е от селце край Сандански – с. Лиляново, а дядо ми от Широки дол, Самоковско. Другите ми баба и дядо са от село Петково., община Елин Пелин, Софийска област. А аз и моето семейство живеем тук – в село Петково.

Габриела: Моите корени произхождат от три села.Родителите на моята майка са родом от с.Лесичово. Майката на баща ми е от с.Попинци,а неговият татко е роден в с.Ветрендол.И трите села са на територията на област Пазарджик.Двамата ми родители са родени в гр.Пазарджик,а по-късно на бял свят се появявам и аз-родена и израснала в самия град.

Жанета: Моите корени са от Пловдивското село Триводици и село Драбишна до Ивайловград. Израснала съм тук, където и всъщност съм родена.

Соня: Баба и дядо по майчина линия са от Дупнишко, а тези по бащина линия са от Ботевградско. Моите родители са от град София. Аз също съм родена и израснала тук.

Адриана: Майка ми е от Троян, а баща ми от Славяново (Плевенско), Родена съм в Плевен, като съм живяла в Славяново 7 години. След това съсзнателния ми живот е минал във Варна.

Мария: Корените ми са от северозападните Родопи, Велинградско. Като малко съм раснала в село Дорково, от където е родом майка ми.

Запрянка: Живея и съм израснала в град Пловдив.

Живка: Родена съм и съм израснала в Смолян.

На кого си кръстена? Има ли нещо специално, свързано с името ти?

Запрянка: Кръстена съм на баба си. За мен името ми е специално, носещо историята си и автентичността си а именно това го прави специално.

Мария: Кръстена съм на баба си, майката на баща ми, защото така повелява традицията. Много може да се каже за името Мария, чувала съм от няколко места, че означава „любима“.

Жанета: Кръстена съм на моята кръстница, която е причината да заобичам българския фолклор. Освен моя кръстница тя е и моя ръководителка по народни танци.

Живка: Кръстена съм на баба ми, която е майка на баща ми. Взела съм и трите й имена – Живка Димитрова Тодорова.

Адриана: На баба, тя е специалната J Знам, че името ми означава лидер.

Габриела: Една от бабите ми се казва Гина.Тъй като за нея съм била първо внуче,от името ѝ съм взела и първата ѝ буквичка-Г.Моите родители много са харесвали името Габриела,като се има впредвид че преди 20-години не е било често срещано,та именно за това и до днес се казвам така.

Анелия: Кръстена съм на моята прабаба. Тя се е казвала Анна и от там произхожда моето име- Анелия.

Соня: Кръстена съм на баба си Соня – по майчина линия. Соня е видоизменено от Стойна. Умалително на София от руски език. Празнувам на 17-ти септември.

Мариела: само по себе си не наподобява ничие друго от рода ми, единствено нося първата буква на милата ми баба- Младенка.

Моля те, разкажи с няколко думи за себе си. С какво се занимаваш? Какви са интересите ти? От какво се вълнува красиво младо момиче като теб?

Живка: Казвам се Живка. Живея в Смолян. Занимавам се с пеене и свирене на гайда. Танцувам народни танци. Аз лично се вълнувам от българските традиции и тяхното запазване.

Мария: Завърших Англицистика и Американистика в Софийския Университет преди няколко месеца. В момента работя в чуждестранна фирма, във финансовия отдел.

Интересите ми са свързани с различни сфери от обществото. Като всеки млад човек обичам да излизам с приятели, да слушам музика, да спортувам. Интересувам се, разбира се, от народното творчество, по-специално народните танци. Танцувам вече 10 години с удоволствие.

От какво се вълнувам? Аз съм много емоционален човек и много неща успяват да ме развълнуват. Радвам се, когато виждам кампании като Вашата, която има за цел да популяризира традициите, корените и обичаите ни.

Адриана: Пътувания във всякаква форма. Работя като организатор пътувания и екскурзовод. Имам малка туристическа агенция за частни турове в България и балканските страни. Освен това съм пътуващ журналист и вписвам блог за пътувания – http://sunshine.bg

Анелия: Занимавам се с обичайните за един тийнейджър неща. В тази възраст трябва да насочим цялото си внимание върху образованието си. Ако искаме да се реализираме в бъдеще, трябва да имаме стабилна основа. Точно сега е момента да изградим тази основа, нямаме право на пропуски. Поради тази причина, най-важното нещо за мен е да усвоя знанията си в училище. Както и всеки един ученик имам затруднения в някои области, но не обичам да се оправдавам и затова гледам поне горе долу да се справям с всички предмети. Също така съм член на Журналистически клуб “Славейков”, към нашето училище за шампиони „Петко Рачов Славейков”. В свободното си време обичам да чета книги, да гледам филми, да слушам музика и да излизам навън с приятели. От какво се вълнувам? Това е интересен въпрос. Вълнувам се от щастието, скрито в малките неща. Вълнувам се любовта, изразена към и от семейството, приятелите.

Соня: На 18 години съм, ученичка в Националното училище за танцово изкуство и се занимавам с български народни танци. Занимавала съм се и със спортни танци. Танците са моето хоби, моята страст, моят живот!

Запрянка: Завършила съм Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, град Пловдив . Изучавах актьорско майсторство за драматичен театър. Пътувала съм в чужбина няколко пъти с цел да представим гимназията си. Като човек на изкуството се занимавам в свободното си време със свирене на китара, рисуване и разходки из природата.

Мариела: Аз съм млад човек на 21 години. В момента съм студентка по Фармация в Медицински университет София. Стремя се да извличам всички необходими знания за професията Магистър- фармацевт и да се обогатявам културно с всякакви странични дейности. Интересите ми са свързани с научната дейност около бъдещата ми професия и нейни производни.

Габриела: Студентка съм-четвърта година,специалност “Българска народна хореография” към ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград.В същото време работя в АНПТ “Пазарджик”, гр.Пазарджик.Съчетавам двете неща едновременно,а и с това са свързани настоящите и съответно бъдещите ми интереси,като най-напред трябва да мисля за дипломирането си идната 2017-та година и всичко останало по същество.Мога да кажа,че ежедневието ми е забързано и динамично,тъй като се занимавам и с друга странична работа.Естествено,че като всеки млад човек и аз имам своите вълнения свързани с любовта, приятелството,веселието.Имам си сериозен приятел,който много обичам;харесва ми,когато се виждам с любимите си приятели и обожавам,когато всички заедно се забавляваме.

Жанета: За мен най-важното в този етап от живота ми е образованието. Уча в ПГАСГ "арх.Камен Петков", където и минава по-голямата част от моя ден . Обичам да излизам с приятели и да се забавлявам, вълнувам се от участия в много и различни мероприятия.

Защо се съгласи да участваш в този проект на #българскитекорени?

Жанета: Харесвам тази мисия, да покажем и разпространим българското, обикаляме България и другите страни с танцовата ми група и показваме българското богатство . Съгласих се да участвам в проекта "Българските корени" защото това е един добър пример отправен към тинейджърите- доказателство, че трябва да сме горди, че сме българи.

Анелия: Защото това е проект, заел се с една „българска” мисия. Няма човек, който с гордост и чест да не представи красотата на своята родина!

Мария: Съгласих се защото много ми допадна идеята да покажа на света носиите, които имам. Те са изключително скъпи от мен, защото са принадлежали на жените в семейството ми и се гордея с тях. Една от носиите е булчинската носия на прабаба ми, която също се казваше Мария.

Соня: Съгласих се да участвам в проекта, защото искам да покажа красотата на българската народна носия.

Мариела: Съгласих се, защото идеята да си пременен в българска народна носия силно ме привлече и нямаше как да устоя на тази покана.

Адриана: Заради интереса ми към българската култура и традиции.

Живка: Защото обичам да се чувствам Българка и още повече Родопчанка.

Габриела: Попаднах на проекта случайно,от една страница във фейсбук.Реших да отворя и да прочета за какво става въпрос и си казах:”Хм, снимки с носии-обожавам ги”. Реших да се запиша и чаках одобрение. Съгласих се, защото интересите ми са свързани и с такъв тип проекти и всъщност нямах търпение, те да станат реалност.

В семейството ти уважавате ли българските народни традиции? Можеш ли да разкажеш твой спомен, свързан с вашия род, който е останал в сърцето ти?

Жанета: В моето семейство винаги са се уважавали традициите, родителите ми са тези, които винаги са били готови да ме подкрепят с всичко, което е свързано с традициите и корените ми . Още от малка, майка ми ме е учила,че където и да идя аз трябва с ръка на сърцето да казвам, че съм българка и винаги да знам, че тук са моите корени . Когато бях по-малка нещото, което докосна наистина сърцето ми е, когато моята баба от с. Драбишна ме облече с нейна носия . Чувствах се много специална, сякаш носих на гърба ми нещо, свързано с много спомени. Всяка част от тази носия, беше специална и перфектна, дори плитките, които моята баба е била отрязала на младини.

Живка: В семейството ми се уважават всички български празници и традиции. За мен незабравим спомен ще остане гайдата, която дядо ми изработи и ми подари, за да се науча да свиря.

Мариела: Да, разбира се. Когато бяхме мънички със сестра ми си спомням как баба ни ни изпращаше да лазаруваме из селото, пременяйки ни в красиви стари носии и с мънички плетени кошнички в ръка. Пеехме песни, които тя ни беше учила. Това беше голямо вълнение. Другия ми мил спомен е около Бъдни вечер. През целия ден помагах на баба ми да приготви необходимите традиционни ястия и нямах търпение да седнем всички заедно на мастата и най-възрастният да отчупи от превъзходно ухаещата питка. Това е една от любимите ми традиции.

Анелия: Разбира се, че уважаваме българските традиции. Няма как да не уважаваме корените си. Сещам се например за Гергьов ден. В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, по стар обичай, хората се къпят в утринната роса за здраве. Старите хора казват, че трябва да си опасем кръста с повей (повет), за да не ни боли. Правим си люлки, украсени със зеленина, на които се люлеем за здраве. Коли се агне като жертва на светеца-покровител. Около трапезата се събираме цялата рода. Веселим се, празнуваме „цветен Гьорги”.

Адриана: Да, може би най-много традициите свързани с Великден и Коледа, когато цялото семейство се събира заедно. Спомням си как цялото семейство ходехме на Еньов ден да събираме билки.

Габриела: За конкретен спомен, не мога да разкажа.Бих споделила,че на мене лично, най-любимото ми е когато сме се събрали цялото семейство покрай масата на Бъдни вечер.Този празник е най-специален и всяка година ми се запечатва в съзнанието.И да,в нашето семейство уважаваме и ценим българските народни традиции.

Соня: В нашето семейство се опитваме да запазваме българските традиции и обичаи, защото се гордеем с тях.

Мария: В семейството ми винаги сме уважавали и спазвали традициите. Много са спомените, свързани с рода ми, които са останали в сърцето ми. Фолклорът винаги ни е сплотявал и ни е давал сила.

Сподели моля те, каква е твоята връзка с българския фолклор? Има ли някакво специално усещане, което той ти носи?

Запрянка: Ходя на народни танци. Чувството е неописуемо. Замисляли ли сте се за символиката на кръгът? Това е безкрайността. Ами за начина по който си хващаме ръцете или ги поставяме на раменете на човека до себе си? Това е доверието. Българите сме силен народ, за да сме още по силни трябва да сме единни. Това е усещането. Толкова нищожно, но и достатъчно силно.

Мариела: С българския фолклор сме тясно свързани от моята 7-годишна възраст. Тогава започнах да се занимавам с български народни танци и с гордост заявявам, че продължавам и до ден днешен. Когато чуя музиката, особено на някои мои любими хора като Трите пъти и Шира, дори сърцето ми заиграва. Много обичам да танцувам нашите интересни хора и танци.

Габриела: Аз следвам примера и на двамата си родители, тъй като са хора на изкуството, занимаващи се с български народни танци и фолклор. От там и аз, чрез танца, се допирам до нашите корени и традиции. Разбира се,че нося тръпката в себе си. Като един настоящ изпълнител, за да изразя и предам емоцията на зрителя, преди това аз самата трябва да я усетя и почувствам.

Адриана: Започнах да се интересувам от български фолклор заради работата ми. Водя туристи по фолклорни фестивали, международни надигравания и др. и интереса, които всички имат е огромен. Интересуват ме главно българските символи и народните носии, а от година се занимавам и с народни танци.

Жанета: Чрез българския фолкор аз се докосвам до миналото, това ме прави щастлива . Мога да усетя частичка от миналото на предците ми и да изживея част от това, което те тогава са изпитали.

Анелия: Българския фолклор е в кръвта ми. Той е в народните песни, танците, обичайте. Всеки който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци. Да си роден в нашата страна, трябва да те кара да се чувстваш горд и щастлив. Много често обаче ние забравяме за всички богатства и ценности на родината ни, забравяме колко красива страна е тя и колко велики българи е създала…

Мария: Българският фолклор е нещо уникално. Всеки си има свой начин на възприятие, за мен той е средство за измъкване от реалността. Носи ми чувство за спокойствие, за щастие.

Живка: Моят произход е от музикален род и от страната на майка ми и от страната на баща ми и няма как това да не се предаде и на мен. Дядо свири на гайда, баба, мама и леля са певици, тати – танцьор, а бати също свири на гайда… Като цяло музиката ми е в кръвта.

Какво най-много харесваш в родния си край и спазвате ли местните празници и обичаи?

, други… Местните празници и обичаи са част от света на моето семейство и това на елховлии.

Габриела: Географското разположение на Пазарджик е много благоприятно от какъвто и ъгъл да погледнем,защото се намира в Централна България.От страна на фолклора, област Пазарджик има своите характерни особености,по които се отличава от останалите области на България.Именно тези неща най-много харесвам,тъй като нашата област е загадъчна и интересна на повечето фолклористи.

Мария: В родният ми край традициите се спазват стриктно. Особено интересно се празнува Йордановден, например. Във всички квартали, независимо от студа, на 6ти януари млади мъже се хвърлят в ледените води за кръста, който ще им донесе здраве и берекет.

Живка: Харесвам духа на хората, природата, чистия въздух, традициите, които се спазват и от моето семейство и от местните хора.

Мариела: В родния си край харесвам това, че е спокоен, малък и уютен. Обичам зеленината, с която сме обградени през лятото и снежно бялата покривка през зимата. Красиво е. Спазват се повечето традиции, да.

Жанета: В моят роден край, всеки спазва различно традициите, но ние младите сме хората, които опитваме да пресъздадем и да покажем, колко богати са те.

Анелия: Харесвам припекчаните, които са добронамерени и ведри. Трудолюбиви и будни са тукашните хора. Научени са на издръжливост, жилави са и не се огъват лесно. От друга страна са сладкодумни и общителни. Доста хора работят в град Джебел, в чужбина или пък живеят в град Кърджали. В крайна сметка рано или късно всички се връщат, защото планината ги тегли към дома като невидима сила. Традиционният събор в Припек например е времето, да се видят близки и познати, да се съберат цели родове, да посрещнем всички гости и приятели. Празничният ден започва с програма на децата от местната детска градина и училището. През целия ден се вие кръшно хоро в центъра на селото. Въздухът е изпълнен с ведро настроение и усмивки.

Адриана: Природата, особено в Троян. Там се празнуват много празници като Цветница, Еньовден, а от скоро и празника на сливата и ракията.

Как се почувства, когато облече носия на повече от 100 години? Моля те сподели усещането си с нас?

Мариела: Чувството е неописуемо. Почувствах се красива и горда българка.

Соня: Усещането да облека толкова стара българска носия е невероятно. Пренесох се в друг свят. Винаги, когато обличам българска народна носия се чувствам прекрасно.

Анелия: Усещането беше невероятно. Когато облякох носията, някаква магия завладя сърцето ми. Усмивката грейна на лицето ми. Просто усещането е неописуемо. Като се замислиш това е просто една дреха, но тя носи със себе си усещане за гордост. Бях една горда българка, облечена в най-българската дреха.

Живка: Усещането е страхотно, чувството неописуемо.

Адриана: Винаги когато облека носия сякаш ставам друг човек. Обожавам символиката на народните костюми и мисля, че всеки трябва да е наясно колко много история е вплетена в тях. Самата аз си купих носия на повече от 100 години, която обличам по фестивали. Също така събирам малко по малко парчета от народни костюми останали от прабабите и дядовците ми.

Мария: Почувствах се много щастлива и все едно винаги съм ги носила. И двете ми носии са на повече от 150 години и много се гордея с тях.

Запрянка: Почувствах се красива, носеща със себе си история.

Габриела: Тъй като, както казах по-нагоре, аз съм ценител на тези неща, обличайки такава носия, вече съм специална.Когато я облякох се почувствах една от тях, жените и момите от онова време. Замислих се как ли са живели те някога,как им е било на тях тогава? Със сигурност се чувствах на мястото си в една такава одежда, защото знам каква емоция и сила е съхранявала в себе си през годините. Това чувство ме изпълни с голяма гордост, защото ние българите сме хора с богата история и култура.

Жанета: Бях развълнувана, когато облякох носията, с която съм в този календар . Това не беше първият път, в които аз обличам такъв тип носия и винаги се чувствам по този начин . Интересна е тяхната изработка, елементите са изключително специални, а тежестта и красотата им огромна!

Как мислиш дали такава дреха подхожда на всяка жена?

Жанета: Аз мисля, че няма жена,която не би изглеждала чудесно в такива дрехи и пожелавам на всяка, да има радостта да бъде облечена с такова облекло.

Анелия: Носията подхожда на всяка българка. Българската девойка допълва магичността на носията, а носията пък завършва красотата на българската девойка.

Соня: Такава дреха подхожда само на хора обичащи и спазващи своите традиции и обичаи!

Адриана: Абсолютно!

Мария: Разбира се, че подхожда на всяка жена. Носията прави всяка жена по-специална и по-красива.

Живка: Не на всяка жена подхожда такава носия, разбира се. Според вас дали нещо толкова ценно, което едва се е запазило във времето, което нашите прадеди са носели ще седи добре на жена със силикон на устните!?

Запрянка: Такава дреха ще подхожда на всяка жена. Ако имах възможността да съм облечена така всеки ден, определено бих го правила.

Габриела: Ако се върнем назад във времето, никой не ги е питал дали се харесват една друга, а просто всяка една сама по себе си е била красива.Естествено някои носии подхождат на един тип жени, а съответно при други е обратното.Ако жената има необходимото излъчване и чувство на гордост, облечена в такава дреха, то отговорът ми е да, отива ѝ.

Мариела: Абсолютно. Подхожда на всяка българска жена, защото тя е създадена за нея. Пременена в нея, българската жена е истинска.

Смяташ ли, че българският фолклор е демоде?

Габриела: Не, и никога няма да бъде!

Мариела: Категорично не. Няма как нещо такова да остарее. Това са традициите ни, които се пазят векове наред и всеки един от нас трябва да продължава да ги пази,най малко в сърцето си. Никой не трябва да изпитва срам от нашия фолклор, защото той е нещото, което ни прави уникални като нация, като народ и ние трябва напротив, да се гордеем с него.

Анелия: Българският фолклор категорично не е демоде. Той е гордост за всеки един българин. Да смяташ нещо родно за демоде е всеедно да се отричаш от себе си и от корените си.

Запрянка: Никога не може да е демоде. Поне за онези, който го съхраняват в себе си.

Живка: Според мен българския фолклор не е демоде, дори все повече и повече навлиза в сърцата на младите хора.

Адриана: Напротив, мисля че става все по-модерен.

Соня: Аз не смятам, че българският фолклор е демоде, защото все повече хора се връщат в залите, за да учат народните хора и се завръщат към корените си.

Мария: Не е демоде. Напоследък все повече млади хора поемат инициативи за възраждане на фолклора, което е изключително обнадеждаващо.

Би ли облякла народна носия отново? По какъв повод например?

Мария: Разбира се, бих облякла. За участия с ансамбъла, а и за каквито и да е инициативи, свързани с фолклора.

Опиши България с едно изречение?

Мария: Няма по-свидно нещо от България.

Коментари:

Кирил Серафимов: Браво!!!! Много ми хареса идеята с анкетата. Наистина придава съвсем различен образ на трудът, който сте положили. Положителното и българското лъха от всякъде. За първи път се сблъскваме с подобен проект, който страшно много ми допадна, поздравления и продължавайте все така да крепите българският дух. Момичетата са прекрасни, носиите също, само дано има обяснение за носиите под всяка снимка.

174 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page