Гергьовден - най-големият празник на пролетта
Гергьовден се брои по-голям от Великден и тази му сила е останала от твърде старо време. В една народна песен момъкът пита момата, от какво е тъй хубава и тя отговаря:
На хубав ден съм родена,
На хубав ден, на Великден,
Пък по на хубав кръстена,
На хубав ден, Гергьовден.
Когато заранта момите отивали да берат цвят за венци и лековити билки, пеели:
Гюрге, Гюрге, млад Гюрге,
Да кой те рече да дойдеш?
Мене ми рече Великден:
Бързо по мене да дойдеш!
По тебе шума и трева,
По трева идат кехаи,
По кехаи идат овчари.
(песен от Дебърско)
Великден праща Гергьовден, а заедно с него идва и пълната пролет. Гора и поле оживяват, стадата излизат на паша, сеитбите се засилват, и навред закипява живот след дългото зимно мъртвило. Още в дохристиянско време с този ден се свързвали множество обичаи и вярвания, с които трябва да се изведе щастливо новият дял време, тъй важен за земеделеца и скотовъдеца. Пословиците: “Гергьовски дъжд цена няма” и “Гергьовски дъжд - най-малката капка най-голяма става”, показват ясно значението на това време.
В миналото Гергьовден се считал за начало на скотовъдската и отчасти на търговската година. Тогава започвало коленето на ярета и кози; тогава било времето за подновяване на договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари и господарите им; тогава търговците уреждали вземанията-даванията си.
Вечерта срещу празника овчарите отделяли агнетата от овцете, а заранта изкарвали овцете на паша за малко време, след което ги мълзяли (доили). Мълзенето ставало така. Жените изпичали вечерта един колак (хляб) с дупка по средата, през която да мине свободно едно яйце. В ранни зори набирали цветя и увивали венци на къпинови пръчки, под които да минат овцете. Къпината се е вярвало, че има антидемонична сила. Като се върнели в кошарата, жените слагали на по-кротките овце венци, наричайки: „Както е весел венецът, и ти така да си весела!“ След това помагали на овчаря да вкара стадото през украсената с къпина врата и казвали: „Както ви не закача къпината, така и магии да не ви не ловят!“ Вътре в кошарата овчарят изкопавал в земята една дупка, поставял над нея ведрото, взимал продупчения хляб, хващал овцата, която първа се е оягнила, и само нея издоявал през хляба. След това вдигал хляба, църквал малко мляко на едно яйце, а яйцето закопавал в дупката. Това се правело за предпазване на стадото от магии и болести. Такъв бил обичаят в Чипровци (западна България).