Гергьовден - най-големият празник на пролетта

Гергьовден се брои по-голям от Великден и тази му сила е останала от твърде старо време. В една народна песен момъкът пита момата, от какво е тъй хубава и тя отговаря:

На хубав ден съм родена,

На хубав ден, на Великден,

Пък по на хубав кръстена,

На хубав ден, Гергьовден.

Когато заранта момите отивали да берат цвят за венци и лековити билки, пеели:

Гюрге, Гюрге, млад Гюрге,

Да кой те рече да дойдеш?

Мене ми рече Великден:

Бързо по мене да дойдеш!

По тебе шума и трева,

По трева идат кехаи,

По кехаи идат овчари.

(песен от Дебърско)

Великден праща Гергьовден, а заедно с него идва и пълната пролет. Гора и поле оживяват, стадата излизат на паша, сеитбите се засилват, и навред закипява живот след дългото зимно мъртвило. Още в дохристиянско време с този ден се свързвали множество обичаи и вярвания, с които трябва да се изведе щастливо новият дял време, тъй важен за земеделеца и скотовъдеца. Пословиците: “Гергьовски дъжд цена няма” и “Гергьовски дъжд - най-малката капка най-голяма става”, показват ясно значението на това време.

В миналото Гергьовден се считал за начало на скотовъдската и отчасти на търговската година. Тогава започвало коленето на ярета и кози; тогава било времето за подновяване на договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари и господарите им; тогава търговците уреждали вземанията-даванията си.

Вечерта срещу празника овчарите отделяли агнетата от овцете, а заранта изкарвали овцете на паша за малко време, след което ги мълзяли (доили). Мълзенето ставало така. Жените изпичали вечерта един колак (хляб) с дупка по средата, през която да мине свободно едно яйце. В ранни зори набирали цветя и увивали венци на къпинови пръчки, под които да минат овцете. Къпината се е вярвало, че има антидемонична сила. Като се върнели в кошарата, жените слагали на по-кротките овце венци, наричайки: „Както е весел венецът, и ти така да си весела!“ След това помагали на овчаря да вкара стадото през украсената с къпина врата и казвали: „Както ви не закача къпината, така и магии да не ви не ловят!“ Вътре в кошарата овчарят изкопавал в земята една дупка, поставял над нея ведрото, взимал продупчения хляб, хващал овцата, която първа се е оягнила, и само нея издоявал през хляба. След това вдигал хляба, църквал малко мляко на едно яйце, а яйцето закопавал в дупката. Това се правело за предпазване на стадото от магии и болести. Такъв бил обичаят в Чипровци (западна България).

B Кюстендилско слагали над ведрото, с което ще доят овцете, един венец и млякото текло най-напред през колак или през сребърен пръстен. Пускали пръстена след това във ведрото и раздавали колака на овцете. Обичаят предполагал също овчарят да гръмне с пушката си, та да пропъди лошото от стадото. На Гергьовден захранвали овцете с треви и билки, които баби са събирали вечерта в гората.

В Търновско и Шуменско брали преди изгрев слънце шума от бук, здравец и други цветя, правели китка и я привързвали с червен конец на ухото на бакърчето, с което щели доят. Слага се бук, за да „букне“ (набъбне) млякото, за да е бяло сиренето и здравец, за да е здраво стадото. Къщата, хората и плодните дръвчета се окичвали също с букова шума и с глог, за да “бучат”, тоест да растат добре и да се отрупа с плод червената глогинка. На иконата се поставяла китка здравец, а на гредата по един корен здравец за всеки член на семейството. След една седмица, този здравец се засаждал, като по корена се гадаело за здраве, болест или смърт през годината.

На Гергьовден се колело за пръв път през пролетта агне. Това е било истински ритуал, който започва от черквата. Когато се върнел от черквата, домакинът слагал омесвал сол, трици и трева и давал от тях в шепа на жертвеното агне. Символиката в това ритуално захранване е следната - солта се давала за ситост, триците за плодородие, а тревата за добра паша. После се прекръствал три пъти, обърнат към иконата на изток, и казвал: “Свети Гьорге, ей това си ми принесъл тая година, догодина по-голямо да ми донесеш”. Изнасял агнето навън и го колил край стената. По кръвта на животното са се извършвали отново гадания - ако браздите кръв били дебели - на плодородие е; ако е на тънки струи - на сиромашия. От кръвта на агнето бележели децата по челото срещу уроки; намазвали също горния и долния праг на вратата - за да не влизат болести и магии вкъщи.

Опечените ритуални агнета се занасяли на общи селски трапези в черковния двор. Попът ги прекадявал и опявал. Половината агне се раздавало за общото гощаване, а другата половина се отнасяла в дома.

В някои краища на Гергьовден, преди да седнат да ядат правели “забраждане” на булките - младите невести, венчани през зимата. Кръстникът или от деверът в семейството на булката свалял невестинската кърпа от главата на жената, а тя от този ден нататък носи обикновената невестинска премяна. Младоженците пък били замеряни със сирене, за да бъдат плодовити.

Костите от изяденото агне се заравяли в някой мравуняк и се наричало: “тъй да се въдят овцете, както се въдят тея мравки!” Ръжените пък, на които били печени агнетата, се забождали в нивите, за да порасте житото колкото тях високо.

Празникът продължавал с люлки за младите, задължително на сурово дърво, не на сухо! Защото суровото е за здраве, а сухото на болест. Пеят се Гергьовденски песни:

На личен ден, Гергьовден,

Злати са люлки спуснали

На Грозданкини дворове:

Вървяло мало, голямо,

За здраве да се люлее.

На Гергьовден всяка мома се закичвала със свежа зеленина зад ухото си. На люлките се редували коя да се люлее, като докато една се люлеела, друга я удряла със зелено върбово клонче по краката, за да каже кого обича. Всички други моми пеели. Старците през това време пиели на сянка, като пеели или гледали игрите на младите, а момците се надигравали.

В Панагюрище срещу празника момите взимали едно въже, една метла, една паница с вода и няколко стръка от миризливото растение селим, което има кухи стъбла. Всичко това оставяли да пренощува на звездите, а заранта си поливали косите с тази вода, за да им стане по-голяма като метла и дълга като въже, през селим пиели вино и вода за здраве.

На Гергьовден българите се закичвали с върбови клонки или павит за здраве. Който се събудел пръв, взимал стрък коприва и жулел другите по краката - за да бягат демоните от човека. Някои, особено болните, се отъркалвали по росни ливади за здраве, а други се къпели за здраве в реката. Росата от този ден се събира в шише, за лек през годината. Берат се и билки за разни болести по хората и добитъка.

Срещу Гергьовден се казвало, че “играе на магьосниците звездата”, т.е. че това е силно време за магии за "обиране" на млякото, житото, плода от чуждите стада, ниви и градини. Същото това магическо "обиране", според старите вярвания, може да стане и на Еньовден.

В Охридско, щом станели сутринта, момите си миели косите със сурово яйце. После отрязвали върховете на косите си и ги закопавали под корена на някоя лозница, като наричали: “ Както расте лозницата, така да ми расте и косата”. В района също я е имало традицията момите да се люлеят на гергьовденски люлки на някое зелено дърво (слива или върба). На този ден украсата в косите на момите е зелен венец от тревата “лепавец” - за да се прилепват към тях момците. Препасвали се със стръкове трева “дебелика” - за да едрее тялото им. А в джобовете си носели червено великденско яйце - за да бъдат като него червени. А вратите на къщите се украсявали със стръкове “вратика”, за да се връщало вкъщи побягналото от нея.

Ако се вгледаме отблизо в ритуалите и символиката на този празник, ще видим неговата наситеност с грижи за осигуряване на здраве и изобилие в дома, с магическо приобщаване на младите и домашния добитък към жизнената сила на пролетта, към цикъл на раждащата природа.

Много примери и аналогии говорят за несъмнени връзки между българските обичаи и някои по-стари езически принципи и тяхното приложение в бита на земеделеца и скотовъдеца.

Източници:

• Д. Маринов - Жива старина

• В. Чолаков - Български народен сборник

• Ст. Шишков - Родопски старини

• Михаил Арнаудов - Български народни празници

• Х. Вакарелски - Етнография на България