Празникът Кокоша църква се празнувал в съботата преди Петковден, а празникът Господя църква - в понеделникът преди Петковден (14 октомври). В наши дни тези празници звучат с доста странни имена и надали са познати на повечето читатели, освен на тези, които евентуално се занимават с изследване живота на хората в миналото. За да разкажем за празници като тези пред по-широка общественост, ние стартирахме една инициатива. Разровихме се в старите книги, разпитахме стари хора, потопихме се в емоцията на техните разкази и се надяваме да успеем да предадем с историческа достоверност и етнографска коректност всичко, което събрахме като информация. Ще ви разходим в света на цикъла “Делник - празник”, по време на който ще съпоставим ежедневието на бита на българина с елементите от ритуално естество, граничещи в някои случаи със свръхестествени явления.
Кокоша църква се е празнувала в чест на болестите чума, шарка и епилепсия, както и за душите на умрелите. Поради тази причина, обредността на този празник е свързана с жертвоприношение - колела се е черна кокошка, защото съществувало вярване, че тя е въплъщение на болестите и че чрез принасянето ѝ в жертва, те се умилостивяват. И така, обикновено най-старата жена в къщата, но в някои случаи и момиче - сираче, имала задължението на този ден да заколи черна кокошка на оброчище, кръстопът, на гробище, на могила или в основата на вековен дъб. Заедно с кокошката, трябвало да бъде “дарена” и бъклица вино.
Освен жената, която извършвала това обредно действие, друга нямала право да пролива кръв, в деня на Кокоша църква.
Както вероятно вече забелязвате, жената е главно действащо лице в обредните действия, свързани с този празник. Женска е и обредната птица - кокошката. В гощавката с приготвения курбан от заколените кокошки също участват само жени - омъжени. В някои краища на България, присъствали и стари жени, останали вдовици, но те сядали отделно от останалите. Строго забранено било присъствието на неженени девойки, още повече на ергени. Не било добре, да присъстват и млади, наскоро омъжени булки.
Както вече споменахме, от закланите кокошки се приготвял курбан в един общ казан. А докато се готвел, жените играели хора около него и пеели обредни песни. С част от кръвта на кокошката пък, се замесвал обреден хляб. А останалата част, жените взимали, защото вярвали, че тя има лечебна сила и също така, че разваля магии. Когато храната била готова, се нареждала на трапезата и задължително преди гощавката се прекадявала от свещеник. Всичко, което било останало от храната след гощавката, се оставяло на свещеното място, за да се гостят и неговият покровител, и болестите, и умрелите.
След празникът Кокоша църква, хората в миналото празнували и празникът Господя църква - в понеделникът преди Петковден, както вече споменахме в началото на текста.
Господя църква бил празник, посветен на реколтата и по традиция се празнувал след като всички плодове от летния труд на селянина били прибрани в хамбарите и зимниците. С този празник селяните изпращали към Господ своята молитва и следващото лято бъде толкова плодородно, както отминалото.
Както и празникът Кокоша църква, така и празникът Господя църква, е свързан с жертвоприношение. Цялото село се събирало на обща трапеза и се правел курбан от жертвеното животно, което обикновено било бик. Стопанките на къщите в селото замесвали и пити. А преди да започне гощавката, свещеникът прекадявал храната.
Тези празници, както и предстоящите, отбелязвали края на лятото, края на работата за селянина. Поради тази причина, в тях присъстват елементи на благодарност към силите, донесли плодородие през изминалия сезон. Съвсем естествено, ритуалите имат ролята на молитва за благоденствие за следващия цикъл.
Източници:
М. Арнаудов - "Български народни празници"
Т. Дяков - "Народният календар"
Д. Маринов - "Жива старина"