Мишинден

Стенописно изображение на Св. Нестор от църквата в Земенския манастир, XIV век

Краят на октомври е и зимата постепенно настъпва, Димитровден мина и слънцето, което стояло цяло лято над главата на селския човек от преди 100 години, който е работил от ранно утро до късна вечер, греело по-слабо. Сега вече било времето за почивка на селянина - нямало никаква земеделска работа. Всичко от полетата било прибрано по мястото си, зимнината била готова. И точно тогава, в тази идилия, се появявал враг, който тършувал из зимнината. Този враг бил мишката. И макар да е малка, в нея човекът виждал нещо, което било способно да унищожи всичко. Криела се навсякъде в къщите, в кошовете, в хамбарите, нищо не можело да я спре. И в този случай, селяните търсели помощно средство, което да ги спаси от мишката. Сега ще си кажете котки нямали ли са. Имали са, но котката я успявала да я хване хитрата мишка, я не успявала. И когато селянинът виждал, че опитите да убие мишката се оказвали неуспешни, търсел други начини и решавал да подходи с добро и да я омилостиви. Та в нейна чест, устройвал празникът, естествено наречен - Мишинден.

И така, на днешния ден, 27 октомври, който е и денят на Св. Нестор, хората в миналото празнували специален ден на мишката. Легендите разказват, че мишката се създала от удара, който Господ нанесъл на Нестор. А от митологична гледна точка - мишките предсказват природни бедствия - бури, земетресения. Появата на мишка в къщата се свързва също и със предстоящи смърт, болести или бедност. Важен знак била появата на много мишки в една къща. Във връзка с това, се тълкувало, че ако се появят много мишки, от тази къща се краде. А ако мишките опустошат дома, това сочело, че в него има съпружеска невярност.

Приготовленията за празника започвали още от вечерта. Стопанката измитала цялата къща, почиствала оборите, избите, кошарите - всичко, защото на следващия ден не трябвало да се мете. По-надолу в текста ще споменем какви били и другите забранени действия на празника, а сега нека да продължим да разглеждаме приготовленията, свързани с него. И така, разтребвала се цялата къща, житото, ечемик, овес и всичко, което било необходимо, се изкарвало от хамбарите. Пресявало се брашно - задължително три пъти, и от него се замесвала пита, която наричали “турта”. След като се опече питата, я начупвали на “коматчета” (парченца) и във всеки ъгъл на къщата слагали по едно парче, за да си хапне от тях мишката и да е омилостивена преди празника.

На следващия ден, в ранно утро настъпвал самият празниик и всички обредни действия, свързани с него. Още преди да изгрее слънцето, стопанката, най-старата жена в къщата, ставала и взимала тор от воловете или от биволите и малко от него намазвала по всички стени на къщата, на хамбарите, на кошовете. След нея обикаляла по-млада жена и я питала: “Какво мажеш, мамо?”, а по-старата отговаряла “Мажа на мишките очите!”. След извършването на този обред, жените се връщали в къщата, измивали си ръцете и очаквали същинската част на празника, която била изпълнена с веселие и богати трапези.

Както споменахме в началото, на Мишинден било забранено да се мете. На този ден не трябвало също жените да предат, да плетат или пък да тъкат. Не се бъркало и в сандъци, кошове, каци или хамбари, за да не изядат мишките зимнината и да не се развъждат. Друга забрана гласяла, че не трябвало на този ден да се споменава името на мишките.

От всичко описано може да се разбере, че мишката е била голям враг на човека в миналото. И старите хора вярвали, че всичко, до което мишката се докоснала, трябвало да се почисти много добре преди да се яде от него, защото иначе щели да излязат пришки по устата на човека, който го яде “неучистено”.