Старчевата се чества ежегодно на 1 януари. Няма точна година за начало на фестивала, но е сигурно, че той се чества повече от век. В миналото празникът започвал още вечерта преди първия ден от новата година с обичая „Сурвакане”. Децата украсявали дряновото клонче, а майката трябвало да ушие сурвакарската торбичка и да я украси с аспри, реснички и пушета. Цяла нощ децата обикаляли къщите и били дарявани с колачета, парички, плодове и орехи. Подготовката за самия празник обаче започвала месеци по-рано. Хората купували и наемали звънци и тумбелци от различни краища на България. Кукерският костюм бил направен от кози или овчи кожи, а на главата си носели чучулка, която била няколко метра висока и изключително тежка. Днес обработката на кожите отнема дори повече време. През месец ноември участниците в карнавала обикалят махалата си и събират пари и дърва, като дървата ги продават и със средставата плащат на оркестъра и покриват останалите разходи. Всяка махала има определена дата, на която прави генерална репитиция, в която участва и старо и младо, наречена „накачане”.
Първият чауш е водачът на всяка махала, който се превъплъщава в ролята на страж. Той трябва да е млад мъж, неженен, с повече стаж от останалите и все още не ходил в казарма. Ако се случат двама младежи, с равен стаж, изборът за първи чауш се прави между тях, с мерене с ръце по дълга тояга. На който младеж остане ръката отгоре той ще е първият чауш. Всички се съобразяват с неговите стъпки и действия.
Кожите се правят от кожата на пръч, като самата обработка и изработка отнема два-три месеца, а понякога дори и повече. Първият чауш трябва да бъде с най-големите четири звънеца на кръст и в ръка да носи конска опашка. Чучулката му, която представлява висока островърха шапка, направена от кожи, също трябва да бъде най-висока, защото се смята, че именно чаушът е медиаторът между земята и небето. Неговото обличане е цял ритуал. При нужда, единствено вторият чауш може да замести първия.
Разлог. Старчевата
Филмът "Разлог. Старчевата" ще ви срещне с Елица и Димитър Парапунови - баща и дъщеря, които разкат за обичая "Старчевата", с който цял Разлог посреща Нова година. Димитър Парапунов е от дълги години майстор по обработка на кожи и е един от малцината днес майстори на костюми за чаушите.
Костюмите на чаушите и техните звонци са собственост на фамилии от Разлог.
Старите снимки са от фонда на Исторически музей – гр. Разлог
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.