Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

През ХІХ век разложката носия вече може да бъде причислена към чернодрешното мъжко облекло, като това потъмняване на старинното белодрешно облекло, започнало от запад на изток, засяга и този район. Само при работното облекло се запазва видът на старинните широки бели гащи с дълга риза, като постепенно и те изчезват. Настоящата носия е притежание на местен род, с преселнически тракийски корени.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век
Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

Мъжката празнична носия била богато украсена с гайтан. Шиела се от терзията (занаятчията шивач), който ползвал домашно тъкана аба. Чеширите (потурите) – кафяви или черни, били широки горе и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане, а украсените с гайтани продължения на потурите върху крака се наричат преден лижник (за горната част) и заден лижник (покрива петата на крака). Всички шевове и джобовете са окантени с по няколко реда гайтан – на линии, колелца и завъртулки.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

С потурите се запасвала бялата риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и пристегнати с копче на китките ръкави. Върху ризата се слагал елек без ръкави, с богата гайтанена украса по шията и големи копчета от гайтан за закопчаване на предницата.

Кръстът се опасвал с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс. Със светъл цвят за млади, а с тъмен – за женени и по-възрастни мъже. Поясът при мъжете бил като престилката с пояс и колан за жените. Той стягал и предпазвал мъжкия кръст от простуда, за да е здрав и да се справя с всекидневната работа. В пояса мъжа скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и т.н

На празник върху елека обличали долама от домашно тъкан шаячен плат, която държала тялото стегнато. При захлаждане към нея се нахлузвали ръкави. Извезаната с гайтани долама била признак за солидност на мъжа.


Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали ямурлук (кебе) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и пазела от студ и дъжд. На краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, обували и кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато се обличали празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа, а лете и на работа – домашно плетена капа.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

По елементите в облеклото на мъжа се определяли социалното положение, възрастта и статуса му в обществото. Потурите били олицетворение на мъжа. Колкото по-надиплени, с ниско спуснато дъно и пищно украсени с гайтан били, толкова по-богат и издигнат в обществото бил човекът. В миналото, ако момъкът бил на гурбет или войник, вместо него при годяване са слагали чеширите или калпака му, за да го заместят. За възрастта, освен по пояса, се гледало и по цвета на елеците, защото често ергенските били в червен цвят, а контрастът с черната гайтанена украса привличал погледа върху момчето и подсказвал за имотното състояние на рода.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век
 
 

Носията облече Петър Бонков от Разлог.

Носията е притежание на род от Разлог.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

128 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички