През ХІХ век разложката носия вече може да бъде причислена към чернодрешното мъжко облекло, като това потъмняване на старинното белодрешно облекло, започнало от запад на изток, засяга и този район. Само при работното облекло се запазва видът на старинните широки бели гащи с дълга риза, като постепенно и те изчезват. Настоящата носия е притежание на местен род, с преселнически тракийски корени.
Мъжката празнична носия била богато украсена с гайтан. Шиела се от терзията (занаятчията шивач), който ползвал домашно тъкана аба. Чеширите (потурите) – кафяви или черни, били широки горе и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане, а украсените с гайтани продължения на потурите върху крака се наричат преден лижник (за горната част) и заден лижник (покрива петата на крака). Всички шевове и джобовете са окантени с по няколко реда гайтан – на линии, колелца и завъртулки.
С потурите се запасвала бялата риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и пристегнати с копче на китките ръкави. Върху ризата се слагал елек без ръкави, с богата гайтанена украса по шията и големи копчета от гайтан за закопчаване на предницата.
Кръстът се опасвал с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс. Със светъл цвят за млади, а с тъмен – за женени и по-възрастни мъже. Поясът при мъжете бил като престилката с пояс и колан за жените. Той стягал и предпазвал мъжкия кръст от простуда, за да е здрав и да се справя с всекидневната работа. В пояса мъжа скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и т.н
На празник върху елека обличали долама от домашно тъкан шаячен плат, която държала тялото стегнато. При захлаждане към нея се нахлузвали ръкави. Извезаната с гайтани долама била признак за солидност на мъжа.
През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали ямурлук (кебе) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и пазела от студ и дъжд. На краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, обували и кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато се обличали празнично.
На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа, а лете и на работа – домашно плетена капа.
По елементите в облеклото на мъжа се определяли социалното положение, възрастта и статуса му в обществото. Потурите били олицетворение на мъжа. Колкото по-надиплени, с ниско спуснато дъно и пищно украсени с гайтан били, толкова по-богат и издигнат в обществото бил човекът. В миналото, ако момъкът бил на гурбет или войник, вместо него при годяване са слагали чеширите или калпака му, за да го заместят. За възрастта, освен по пояса, се гледало и по цвета на елеците, защото често ергенските били в червен цвят, а контрастът с черната гайтанена украса привличал погледа върху момчето и подсказвал за имотното състояние на рода.
Носията облече Петър Бонков от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.