top of page

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

През ХІХ век разложката носия вече може да бъде причислена към чернодрешното мъжко облекло, като това потъмняване на старинното белодрешно облекло, започнало от запад на изток, засяга и този район. Само при работното облекло се запазва видът на старинните широки бели гащи с дълга риза, като постепенно и те изчезват. Настоящата носия е притежание на местен род, с преселнически тракийски корени.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век
Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

Мъжката празнична носия била богато украсена с гайтан. Шиела се от терзията (занаятчията шивач), който ползвал домашно тъкана аба. Чеширите (потурите) – кафяви или черни, били широки горе и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане, а украсените с гайтани продължения на потурите върху крака се наричат преден лижник (за горната част) и заден лижник (покрива петата на крака). Всички шевове и джобовете са окантени с по няколко реда гайтан – на линии, колелца и завъртулки.

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век

С потурите се запасвала бялата риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и пристегнати с копче на китките ръкави. Върху ризата се слагал елек без ръкави, с богата гайтанена украса по шията и големи копчета от гайтан за закопчаване на предницата.

Кръстът се опасвал с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс. Със светъл цвят за млади, а с тъмен – за женени и по-възрастни мъже. Поясът при мъжете бил като престилката с пояс и колан за жените. Той стягал и предпазвал мъжкия кръст от простуда, за да е здрав и да се справя с всекидневната работа. В пояса мъжа скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и т.н

На празник върху елека обличали долама от домашно тъкан шаячен плат, която държала тялото стегнато. При захлаждане към нея се нахлузвали ръкави. Извезаната с гайтани долама била признак за солидност на мъжа.


Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век