Още през средновековието византийският хронист Никифор Грирора отбелязва, „че облеклото на българите се състои от груби домашни платове, наричани аби, които замествали овчите кожуси от преди това“ ( Из „Ромейска история“).
Мъжкото облекло било празнично и ежедневно, като разликата била в богатата гайтанена украса и метален или мънистен накит върху носията. Засилването на търговските контакти и популяризирането на абаджийския, бояджийския и гайтанджийския занаят довели до промени в цвета на мъжките дрехи, които в посока от запад на изток потъмнявали. Двата типа облекло са по-скоро климатично и географски обусловени, а не времево, защото продължило съществуването си и белодрешното облекло, а там, където е било използвано, се запазвало като лятно. За избора на мъжки дрехи, изработени от дебела домашна тъкан, голяма роля изиграл и суровият планински климат в Разложкия край.
Момъкът е облечен в шаячни тъмнокафяви потури (чешири), горе – широки и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане. В тази част на краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, или ногавици (калци) от тепана вълна или шаяк в бял цвят, богато нашарени с гайтан или пристегнати с тройно усукана и стегната отгоре черна прежда. Сложени върху тъмните потури, те привличали погледа към мъжкия вид, но били и необходими, защото защитавали подбедриците от нараняване. По шевове и джобовете имало по-богата гайтанена украса или семпла – при всекидневния костюм. Отгоре обличали бяла риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и ръкави със закопчаване на маншета. Върху ризата се слагал елек без ръкави, който запазвал тялото от резките температурни амплитуди през лятото и зимата.
Кръстът бил опасан с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс, като единият край с ресните се спускал красиво върху потурите. Светъл цвят слагали младите, а тъмният бил за женени и по-възрастни мъже. В пояса мъжът скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и др.
В миналото червен мъжки пояс е слаган за було на невестата и хваната за ръката на жениха, тя е тръгвала натам, накъдето я повеждал той. Пояс опасвали ритуално на момчета, като знак за социализация и превръщането им в млади мъже, годни за женитба.
При студено време или на празник върху елека обличали аба или долама от същия шаяк, къса до кръста, с ръкав.
През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали опънджак (кебе, ямурлук) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и ги пазела от студ и дъжд.
Накрая костюмът завършвал с надянати върху краката кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато били облечени празнично.
На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа.
Един от малкото мъжки накити бил кюстекът – метален накит с кукичка в единия край и дълги синджири, които се спускали и затъквали в пояса в другия край. Изработван бил от сребро, с добавени украси от ниело, използвани били техники на емайлиране, позлатяване или на гранулация и филигран, за да подчертават социалния и имотния статус на мъжа. С времето и смяната на традиционното с градско облекло кюстекът бил заменен от ланеца с часовник, вмъкван в малкото джобче на елека или сетрето. На празник неженените мъже можели да сложат не метален, а мънистен кюстек, за да направят заявка, че са от добър род и вече годни за женене момци.
Носията облече Петър Бонков от Разлог.
Носията е притежание на разложки род.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.