Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век

Още през средновековието византийският хронист Никифор Грирора отбелязва, „че облеклото на българите се състои от груби домашни платове, наричани аби, които замествали овчите кожуси от преди това“ ( Из „Ромейска история“).

Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век
Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век

Мъжкото облекло било празнично и ежедневно, като разликата била в богатата гайтанена украса и метален или мънистен накит върху носията. Засилването на търговските контакти и популяризирането на абаджийския, бояджийския и гайтанджийския занаят довели до промени в цвета на мъжките дрехи, които в посока от запад на изток потъмнявали. Двата типа облекло са по-скоро климатично и географски обусловени, а не времево, защото продължило съществуването си и белодрешното облекло, а там, където е било използвано, се запазвало като лятно. За избора на мъжки дрехи, изработени от дебела домашна тъкан, голяма роля изиграл и суровият планински климат в Разложкия край.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Момъкът е облечен в шаячни тъмнокафяви потури (чешири), горе – широки и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане. В тази част на краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, или ногавици (калци) от тепана вълна или шаяк в бял цвят, богато нашарени с гайтан или пристегнати с тройно усукана и стегната отгоре черна прежда. Сложени върху тъмните потури, те привличали погледа към мъжкия вид, но били и необходими, защото защитавали подбедриците от нараняване. По шевове и джобовете имало по-богата гайтанена украса или семпла – при всекидневния костюм. Отгоре обличали бяла риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и ръкави със закопчаване на маншета. Върху ризата се слагал елек без ръкави, който запазвал тялото от резките температурни амплитуди през лятото и зимата.


Кръстът бил опасан с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс, като единият край с ресните се спускал красиво върху потурите. Светъл цвят слагали младите, а тъмният бил за женени и по-възрастни мъже. В пояса мъжът скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и др.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

В миналото червен мъжки пояс е слаган за було на невестата и хваната за ръката на жениха, тя е тръгвала натам, накъдето я повеждал той. Пояс опасвали ритуално на момчета, като знак за социализация и превръщането им в млади мъже, годни за женитба.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

При студено време или на празник върху елека обличали аба или долама от същия шаяк, къса до кръста, с ръкав.

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали опънджак (кебе, ямурлук) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и ги пазела от студ и дъжд.

Накрая костюмът завършвал с надянати върху краката кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато били облечени празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Един от малкото мъжки накити бил кюстекът – метален накит с кукичка в единия край и дълги синджири, които се спускали и затъквали в пояса в другия край. Изработван бил от сребро, с добавени украси от ниело, използвани били техники на емайлиране, позлатяване или на гранулация и филигран, за да подчертават социалния и имотния статус на мъжа. С времето и смяната на традиционното с градско облекло кюстекът бил заменен от ланеца с часовник, вмъкван в малкото джобче на елека или сетрето. На празник неженените мъже можели да сложат не метален, а мънистен кюстек, за да направят заявка, че са от добър род и вече годни за женене момци.

Разлог - мъж в традиционна носия, 20-те години на XX век
 

Носията облече Петър Бонков от Разлог.

Носията е притежание на разложки род.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

208 преглеждания0 коментара