Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век

Още през средновековието византийският хронист Никифор Грирора отбелязва, „че облеклото на българите се състои от груби домашни платове, наричани аби, които замествали овчите кожуси от преди това“ ( Из „Ромейска история“).

Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век
Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век

Мъжкото облекло било празнично и ежедневно, като разликата била в богатата гайтанена украса и метален или мънистен накит върху носията. Засилването на търговските контакти и популяризирането на абаджийския, бояджийския и гайтанджийския занаят довели до промени в цвета на мъжките дрехи, които в посока от запад на изток потъмнявали. Двата типа облекло са по-скоро климатично и географски обусловени, а не времево, защото продължило съществуването си и белодрешното облекло, а там, където е било използвано, се запазвало като лятно. За избора на мъжки дрехи, изработени от дебела домашна тъкан, голяма роля изиграл и суровият планински климат в Разложкия край.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Момъкът е облечен в шаячни тъмнокафяви потури (чешири), горе – широки и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане. В тази част на краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, или ногавици (калци) от тепана вълна или шаяк в бял цвят, богато нашарени с гайтан или пристегнати с тройно усукана и стегната отгоре черна прежда. Сложени върху тъмните потури, те привличали погледа към мъжкия вид, но били и необходими, защото защитавали подбедриците от нараняване. По шевове и джобовете имало по-богата гайтанена украса или семпла – при всекидневния костюм. Отгоре обличали бяла риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и ръкави със закопчаване на маншета. Върху ризата се слагал елек без ръкави, който запазвал тялото от резките температурни амплитуди през лятото и зимата.


Кръстът бил опасан с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс, като единият край с ресните се спускал красиво върху потурите. Светъл цвят слагали младите, а тъмният бил за женени и по-възрастни мъже. В пояса мъжът скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и др.