Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжкото облекло, което днес приемаме за типично хайдушко (арамийско), не може да се позиционира в една точно определена етнографска област. Широките географски граници, в които се среща, липсата на конкретна специфика и тясно дефинирана социокултурна рамка позволяват това облекло да бъде носено в различни райони. Начините и възможностите за неговото придобиване освобождават собствениците му от спазване на конкретни твърди норми и придават на облеклото една особена представителност, която в много от случаите не кореспондира с реалния социален статус на притежателя си.

Тук представяме реконструкция на такова облекло, като стремежът ни е да се доближим максимално до автентичната представа, такава, каквато съществува в достоверни източници и снимки. Пищността на облеклото и наличието на всички необходими аксесоари, включително и такива за поддръжка на оръжието, ни дават основание да смятаме, че притежателят на това облекло е бил пандурин, добре поставен в социален план.

Понастоящем този стар костюм – с пълния комплект аксесоари, е собственост на род от Разложко.

Мъжкото облекло показва, че между белодрешната и чернодрешната носия през ХІХ и началото на ХХ век няма географска и хронологическа граница, защото се явяват като два последователни етапа на първоначално единното мъжко облекло. С развитието на търговията, на гайтанджийската и бояджийската индустрия носията постепенно потъмнява в посока от запад на изток. В някои райони се усеща влияние от турското облекло: дълбоки дънни потури, стегнати по краката в подбедриците, с ногавици, обточени с гайтани и обути в широки калеври.

Местното наименование на гащите с тесни ногавици е чешири. Потурите (чеширите) са в тъмносин цвят, от памучен четворен плат и имат гайтанена украса по ръбовете и шевовете, носят се по празник и при студено време. Те имат широка горна част, събирана чрез въркузун (надяната връв) в подгъва и силно стесняване на крачолите от коленете до долу, с украса от черни гайтани по джобовете и крачолите. Разпространеният вариант е на двустранно, еднакво скроени потури, с надиплено дъно. Те са най-устойчивата част от мъжкия костюм, използвали са се до средата на ХХ век, а от възрастното население – и малко след това, докато постепенно панталонът успял да се наложи. В долната част на краката се надявали калци до коляното от бял тепан плат и украсени с черни върви или гайтани, а накрая се обували цървули – леки и удобни, за ходене и работа.

Дебелината на използваните гайтани и гъстотата на нанесената украса показват имотното състояние на мъжа. Те са поръчвани и правени от майстори терзии и стрували доста пари. Широкото дъно на потурите и красивата гайтанена украса по костюма показвали от какъв род и сой е човекът, колко е заможен и какво е влиянието му в обществото.