Грозделина Георгиева-СаватиноваРеконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век
Мъжкото облекло, което днес приемаме за типично хайдушко (арамийско), не може да се позиционира в една точно определена етнографска област. Широките географски граници, в които се среща, липсата на конкретна специфика и тясно дефинирана социокултурна рамка позволяват това облекло да бъде носено в различни райони. Начините и възможностите за неговото придобиване освобождават собствениците му от спазване на конкретни твърди норми и придават на облеклото една особена представителност, която в много от случаите не кореспондира с реалния социален статус на притежателя си.
Тук представяме реконструкция на такова облекло, като стремежът ни е да се доближим максимално до автентичната представа, такава, каквато съществува в достоверни източници и снимки. Пищността на облеклото и наличието на всички необходими аксесоари, включително и такива за поддръжка на оръжието, ни дават основание да смятаме, че притежателят на това облекло е бил пандурин, добре поставен в социален план.
Понастоящем този стар костюм – с пълния комплект аксесоари, е собственост на род от Разложко.
Мъжкото облекло показва, че между белодрешната и чернодрешната носия през ХІХ и началото на ХХ век няма географска и хронологическа граница, защото се явяват като два последователни етапа на първоначално единното мъжко облекло. С развитието на търговията, на гайтанджийската и бояджийската индустрия носията постепенно потъмнява в посока от запад на изток. В някои райони се усеща влияние от турското облекло: дълбоки дънни потури, стегнати по краката в подбедриците, с ногавици, обточени с гайтани и обути в широки калеври.
Местното наименование на гащите с тесни ногавици е чешири. Потурите (чеширите) са в тъмносин цвят, от памучен четворен плат и имат гайтанена украса по ръбовете и шевовете, носят се по празник и при студено време. Те имат широка горна част, събирана чрез въркузун (надяната връв) в подгъва и силно стесняване на крачолите от коленете до долу, с украса от черни гайтани по джобовете и крачолите. Разпространеният вариант е на двустранно, еднакво скроени потури, с надиплено дъно. Те са най-устойчивата част от мъжкия костюм, използвали са се до средата на ХХ век, а от възрастното население – и малко след това, докато постепенно панталонът успял да се наложи. В долната част на краката се надявали калци до коляното от бял тепан плат и украсени с черни върви или гайтани, а накрая се обували цървули – леки и удобни, за ходене и работа.
Дебелината на използваните гайтани и гъстотата на нанесената украса показват имотното състояние на мъжа. Те са поръчвани и правени от майстори терзии и стрували доста пари. Широкото дъно на потурите и красивата гайтанена украса по костюма показвали от какъв род и сой е човекът, колко е заможен и какво е влиянието му в обществото.
Мъжката риза (кошуля) е с туникообразна кройка и широки ръкави, накрая с маншет и малка права яка, и с около 30 см пазвен разрез. Разложката риза е бяла, без бродерии, семпла по яката, дълга и широка, защото е горна дреха в лятното облекло и скъсена при зимното облекло, където е долна дреха и се вмъква в потурите. Отгоре се опасвал дълъг няколко метра пояс в червен, морав или черен цвят. Върху ризата слагали различни връхни дрехи, според сезона, дали е за празник или делник, или според статуса и занятието на носещия го мъж. Горните дрехи са къси до кръста, с припокриващи се предници, със закръглена вратна извивка, с дълги процепени ръкави и много богата гайтанена украса по тях, предниците и гърба. Те се носели самостоятелно или заедно с елека, който е най-представителен с украсите си и се обличал над другите горни дрехи. През лятото той се слагал върху ризата. Горните дрехи в района запазват вида и кройките на старинните късачета, долактанки, но вече в тъмен вариант. На главата слагали фес, понякога усукан с черен шал. В празничната премяна на младите мъже, както и на пътуващите търговци или овчарите върху пояса се слагал кожен силях – колан с няколко отделения, в които се слагали оръжия (чифте пищови, нож и ятаган) и различни принадлежности – пунгия, лула и задължителната харбия.
Малко са накитите, които са украсявали мъжките гърди. Един от тях е сребърният кюстек – дълги синджири с пластична украса и кукичка за закачване в единия край, а другият край се пъхал в пояса.
При градското облекло заместител на този накит станал ланецът с часовник. Носели се и различни сребърни кутийки – муски, с предпазни формули или билки. Подобни аксесоари имало и при мюсюлманите, но при тях понякога се изписвали фрази от Корана, чиято цел била да ги предпазва от всяко зло.
Замяната на старите дрехи с нови ставала по-бързо в източните, отколкото в западните райони. Продължавали да се използват абичката и ментето, които са дълги до под кръста, често без ръкави и разтворени отпред, с тъмносини или черни гайтани. Връхната дреха с дълги ръкави, известна като аба или антерия, е също богато украсена по ръбовете, вратната извивка, ръкавите и предницата, където са апликираните колчаци и гайтанени копчета. В началото на ХХ век елекът към костюмите на младежите и дори на възрастните мъже бил от пъстроцветна раирана тъкан. Носел се и с дългата риза от летния костюм, и под горната дреха на зимния.
Носията облече Марио Бонков от Разлог.
Носията е собственост на разложки род.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.