top of page

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжкото облекло, което днес приемаме за типично хайдушко (арамийско), не може да се позиционира в една точно определена етнографска област. Широките географски граници, в които се среща, липсата на конкретна специфика и тясно дефинирана социокултурна рамка позволяват това облекло да бъде носено в различни райони. Начините и възможностите за неговото придобиване освобождават собствениците му от спазване на конкретни твърди норми и придават на облеклото една особена представителност, която в много от случаите не кореспондира с реалния социален статус на притежателя си.

Тук представяме реконструкция на такова облекло, като стремежът ни е да се доближим максимално до автентичната представа, такава, каквато съществува в достоверни източници и снимки. Пищността на облеклото и наличието на всички необходими аксесоари, включително и такива за поддръжка на оръжието, ни дават основание да смятаме, че притежателят на това облекло е бил пандурин, добре поставен в социален план.

Понастоящем този стар костюм – с пълния комплект аксесоари, е собственост на род от Разложко.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век
Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжкото облекло показва, че между белодрешната и чернодрешната носия през ХІХ и началото на ХХ век няма географска и хронологическа граница, защото се явяват като два последователни етапа на първоначално единното мъжко облекло. С развитието на търговията, на гайтанджийската и бояджийската индустрия носията постепенно потъмнява в посока от запад на изток. В някои райони се усеща влияние от турското облекло: дълбоки дънни потури, стегнати по краката в подбедриците, с ногавици, обточени с гайтани и обути в широки калеври.

Местното наименование на гащите с тесни ногавици е чешири. Потурите (чеширите) са в тъмносин цвят, от памучен четворен плат и имат гайтанена украса по ръбовете и шевовете, носят се по празник и при студено време. Те имат широка горна част, събирана чрез въркузун (надяната връв) в подгъва и силно стесняване на крачолите от коленете до долу, с украса от черни гайтани по джобовете и крачолите. Разпространеният вариант е на двустранно, еднакво скроени потури, с надиплено дъно. Те са най-устойчивата част от мъжкия костюм, използвали са се до средата на ХХ век, а от възрастното население – и малко след това, докато постепенно панталонът успял да се наложи. В долната част на краката се надявали калци до коляното от бял тепан плат и украсени с черни върви или гайтани, а накрая се обували цървули – леки и удобни, за ходене и работа.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Дебелината на използваните гайтани и гъстотата на нанесената украса показват имотното състояние на мъжа. Те са поръчвани и правени от майстори терзии и стрували доста пари. Широкото дъно на потурите и красивата гайтанена украса по костюма показвали от какъв род и сой е човекът, колко е заможен и какво е влиянието му в обществото.