Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжкото облекло, което днес приемаме за типично хайдушко (арамийско), не може да се позиционира в една точно определена етнографска област. Широките географски граници, в които се среща, липсата на конкретна специфика и тясно дефинирана социокултурна рамка позволяват това облекло да бъде носено в различни райони. Начините и възможностите за неговото придобиване освобождават собствениците му от спазване на конкретни твърди норми и придават на облеклото една особена представителност, която в много от случаите не кореспондира с реалния социален статус на притежателя си.

Тук представяме реконструкция на такова облекло, като стремежът ни е да се доближим максимално до автентичната представа, такава, каквато съществува в достоверни източници и снимки. Пищността на облеклото и наличието на всички необходими аксесоари, включително и такива за поддръжка на оръжието, ни дават основание да смятаме, че притежателят на това облекло е бил пандурин, добре поставен в социален план.

Понастоящем този стар костюм – с пълния комплект аксесоари, е собственост на род от Разложко.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век
Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжкото облекло показва, че между белодрешната и чернодрешната носия през ХІХ и началото на ХХ век няма географска и хронологическа граница, защото се явяват като два последователни етапа на първоначално единното мъжко облекло. С развитието на търговията, на гайтанджийската и бояджийската индустрия носията постепенно потъмнява в посока от запад на изток. В някои райони се усеща влияние от турското облекло: дълбоки дънни потури, стегнати по краката в подбедриците, с ногавици, обточени с гайтани и обути в широки калеври.

Местното наименование на гащите с тесни ногавици е чешири. Потурите (чеширите) са в тъмносин цвят, от памучен четворен плат и имат гайтанена украса по ръбовете и шевовете, носят се по празник и при студено време. Те имат широка горна част, събирана чрез въркузун (надяната връв) в подгъва и силно стесняване на крачолите от коленете до долу, с украса от черни гайтани по джобовете и крачолите. Разпространеният вариант е на двустранно, еднакво скроени потури, с надиплено дъно. Те са най-устойчивата част от мъжкия костюм, използвали са се до средата на ХХ век, а от възрастното население – и малко след това, докато постепенно панталонът успял да се наложи. В долната част на краката се надявали калци до коляното от бял тепан плат и украсени с черни върви или гайтани, а накрая се обували цървули – леки и удобни, за ходене и работа.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Дебелината на използваните гайтани и гъстотата на нанесената украса показват имотното състояние на мъжа. Те са поръчвани и правени от майстори терзии и стрували доста пари. Широкото дъно на потурите и красивата гайтанена украса по костюма показвали от какъв род и сой е човекът, колко е заможен и какво е влиянието му в обществото.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Мъжката риза (кошуля) е с туникообразна кройка и широки ръкави, накрая с маншет и малка права яка, и с около 30 см пазвен разрез. Разложката риза е бяла, без бродерии, семпла по яката, дълга и широка, защото е горна дреха в лятното облекло и скъсена при зимното облекло, където е долна дреха и се вмъква в потурите. Отгоре се опасвал дълъг няколко метра пояс в червен, морав или черен цвят. Върху ризата слагали различни връхни дрехи, според сезона, дали е за празник или делник, или според статуса и занятието на носещия го мъж. Горните дрехи са къси до кръста, с припокриващи се предници, със закръглена вратна извивка, с дълги процепени ръкави и много богата гайтанена украса по тях, предниците и гърба. Те се носели самостоятелно или заедно с елека, който е най-представителен с украсите си и се обличал над другите горни дрехи. През лятото той се слагал върху ризата. Горните дрехи в района запазват вида и кройките на старинните късачета, долактанки, но вече в тъмен вариант. На главата слагали фес, понякога усукан с черен шал. В празничната премяна на младите мъже, както и на пътуващите търговци или овчарите върху пояса се слагал кожен силях – колан с няколко отделения, в които се слагали оръжия (чифте пищови, нож и ятаган) и различни принадлежности – пунгия, лула и задължителната харбия.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Малко са накитите, които са украсявали мъжките гърди. Един от тях е сребърният кюстек – дълги синджири с пластична украса и кукичка за закачване в единия край, а другият край се пъхал в пояса.

При градското облекло заместител на този накит станал ланецът с часовник. Носели се и различни сребърни кутийки – муски, с предпазни формули или билки. Подобни аксесоари имало и при мюсюлманите, но при тях понякога се изписвали фрази от Корана, чиято цел била да ги предпазва от всяко зло.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век

Замяната на старите дрехи с нови ставала по-бързо в източните, отколкото в западните райони. Продължавали да се използват абичката и ментето, които са дълги до под кръста, често без ръкави и разтворени отпред, с тъмносини или черни гайтани. Връхната дреха с дълги ръкави, известна като аба или антерия, е също богато украсена по ръбовете, вратната извивка, ръкавите и предницата, където са апликираните колчаци и гайтанени копчета. В началото на ХХ век елекът към костюмите на младежите и дори на възрастните мъже бил от пъстроцветна раирана тъкан. Носел се и с дългата риза от летния костюм, и под горната дреха на зимния.

Реконструкция на хайдушко (арамийско) мъжко облекло от втората половина на ХІХ век
 
 

Носията облече Марио Бонков от Разлог.

Носията е собственост на разложки род.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

246 преглеждания1 коментар