Аленият (червен) фустан – типична и най-популярна в Разлог носия
През първите десетилетия на ХХ век в почти всички райони саята се повлиява от навлизането на новото облекло. Най-напред се променя кройката на дрехата – без централен разрез, с горна вталена част и долна надиплена от кръста надолу пола, която се доближава до роклята. Така възниква облеклото, познато под названието фустан, а предпочитани за него са ярките цветове. Новата дреха продължава да изпълнява ролята на саята и се носи с риза отдолу и престилка отгоре.
Аленият (червеният) фустан е типична и най-популярна в Разлог носия. Появява се най-рано в града Мехомия и в селища от градски тип от Разложко още в края на XIX и началото на XX век. Известен е още и като Якорудски, защото го проносват най-напред техните моми – първи „модаджийки“. Фустанът с кройка на рокля, препасан с „аления прескутник“, се възприема като най-първо навлизане на преходното градско облекло в района. Отличава се с ярък червен цвят, вталена горна част с изрязана квадратна пазва с богата кадифена, ширитена и ръчно правена сърмена украса. За нея е пришита долна част от ситно плисирана пола с обръчи от черно кадифе или сатен.
Отдолу е облечена риза (кошуля) със запески ,,пльочи“, която може да е с чиста за делник или с богато украсена пазва за празниците. Ризите са украсени със „запески“ (плочи, карамфилчета, лалета и др.), пазвен отвор и поли. Пазвеният отвор е богато украсен със сърма на няколко реда, която се редува с черен гайтан. Дантелата на маншетите е ръчно плетена, обрамчена с червен конец при млади моми и невести. С времето ризата се скъсява и не се вижда под фустана. Това води до намаляване и на украсата по полите. Декорирането остава в горната част, която понякога наричат ризица.
На кръста се опасва ален прескутник (престилка) с аспри. Популярна в Разложко и разпространена и в съседните райони сред момите и младите невести е тази едноплата престилка с червен фон и мрежа от ромбоични фигурки, които първоначално са оформени от цветни прежди, а впоследствие от „аспри“, „флутурки“ (пайети). Заради десена я наричат: „прескутник на ракли“ или „чаши“, „склупени уста“ (по техниката на изпълнение). Запасването ѝ на кръста става с тъканите на стан без бърдо „лашници“, изпъстрени с дребни геометрични орнаменти: „очета“, „булчета“, „кръкулици“.
В студено време и на празник главата се покрива с „ален кушак“ или „парленда“ при топло време.
Невестите слагат плетени бели чорапи с цветни мотиви по глезените и стъпалата, но през 40-те години на ХХ век вече се носят фабрични плетени чорапи в бял и бежов цвят. Краката са обути в модерните влашки чехли или фабрични обувки със странично закопчаване. Този костюм е актуален и носен до средата на ХХ век.
Аленият фустан, като празнична премяна, се носи с накити – медальон от метал (златен пендар) или мънистен гердан. Момичета и невести слагат обеци, а само омъжените жени могат да сложат и пафти.
Носията облече Катерина Анастасова от Разлог. Носията е собственост на разложки род.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.