Hосията е наречена клашник, дошла е в Разложко от българите – преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди, Серско (дн. Гърция), в периода около 1920 година.
Състои се от дълга риза (кошуля), която в миналото е достигала до глезена на жената. Платното за кошулята се тъче с ширина около 35 см – лито от ръчно изпреден памук за основа и вътък на хоризонтален стан. Кошулята е с плътна бродерия с геометрични орнаменти по полите. Преобладава червеният цвят, а като допълнителни цветове се използват синьо, жълто, кафяво, зелено. В краищата на ръкавите също има бродерия, която е подобна на шевица. Везбата е с дебели памучни конци – т. нар. контурен пълнеж бод. Същата орнаментика някога се е изпълнявала на стан.
При широко отворена пазва на горната дреха се стига до появата на нагръдник. Той се прави от памучно или кадифено парче плат, което се окачва с връв на врата.
Горната дреха се нарича клашник, който е изработен от шаяк. Най-често той е без ръкави, със силно стърчащи клинове и орнаментика от разноцветни гайтани по раменната извивка, подмишниците и долния край на пазвата. Гайтаните са в седем цвята, подредени красиво един до друг. Отдолу на полите се пришива „пала“ – ивица от кадифено парче с черен гайтан.
При студено време клашникът става горна дреха и се допълва от ръкави, изработени от кадифе и завършващи с фина дантела. Ръкавите са свързани с връзки или тънко парче плат, които се прехвърлят над раменете.
Клашникът се препасва с пояс – черен, на ивици: кафяви, зелени, жълти. Той пристяга дрехата, но придържа и подгънатите краища на връхната аба от тъмен (черен или син) шаяк. Под престилката се слага цветна правоъгълна кърпа, обточена с много фин фуркет, завършващ с аспри. Опасва се тясна тъкана престилка в преобладаващо червен цвят.
Неразделна част от женския костюм са различните видове метални накити. Върху клашника се закачват двустранни сребърни нагръдни копчета, като в единия край е филигранно, а в другия е с глава на орел, захванати с по няколко синджира. Интересен символ е орелът, който е често срещан в женските накити за гръдта или кръста (пафтите). Все още се спори дали е свързан само с християнството, като символ на Цариградската патриаршия, или с надеждите на българите за освобождение от Русия, за чийто герб е избран. Но независимо от това орелът винаги е възприеман като най-силната и свободолюбива птица по нашите земи, още повече че с него се подчертава християнската верска принадлежност, защото в Корана са забранени животинските изображения.
На кръста има колан с пафти. Типични за преселниците са големите кръгли или продълговати по форма, изработени най-често от сребро.
Забраждането е с вълнена алена кърпа, наречена кушак „синджирлия“, с малки цветя и ресни в краищата. Забражда се под гушата, като краищата се разминават под гушата и се връзват на тила.
Най-често за обуване се използват бели чорапи. Те са плетени от тънко изпредена бяла вълна, украсени са с цветен мотив и са с червен цвят на пръстите и петите.
Носията облече Елица Парапунова от Разлог. Носията е притежание на наследници на преселници от с. Баница, Гърция.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.
Comments