• Tedy Mileva

СВАТБЕНА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ СЕЛО БРЪШЛЯ­НИЦА, ПЛЕВЕНСКО


СВАТБЕНА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ СЕЛО БРЪШЛЯ­НИЦА, ПЛЕВЕНСКО

Втората половина на ХІХ – началото на ХХ век. Носията е от колекцията на Таня Кировска-Граматикова един истински ценител и изследовател на традиционните костюми от Северна България, събрала в безценна колекция уникални костюми от различни региони!

👉 Носията облече красивото момиче Дона Граматикова Donna Gramatikova

👉 Двупрестилчена носия от село Бръшляница, Плевенско се състои от:

🔸 Задна завеска (вълненик) – съставена е от две вълнени ивици плат, на тъкани разноцветни ивици от орнаменти, съединени чрез хоризонтален шев и набрани в горната част със 6-7 реда вълнени конци, така че да се образуват ситни дипли. Покрива долната част на тялото до над коленете. Преобладава наситеният червен цвят. В долната част е богато украсен със сърмен ширит, дантели, цветни ширити и пайети. Най-отдолу е обточен с черена вълнена ивица плат, наречена цопа.

🔸 Риза с крива пазва (голямо пърки) – изработена е от домашно изтъкан бял памучен плат със страничен пазвен разрез. Цялата предница, която е набрана, е богато украсена с шевица с дребни геометрични орнаменти, триъгълничета и ромбчета, изпълнени с прав бод. Ръкавът също се отличава с много богата украса. По цялата му дължина се спускат три ивици – средната с дебела шевица, а страничните с по-рехава. Шевицата е тъмна, като преобладава черният цвят.

Изработването на шевиците е изисквало голямо търпение и умение, затова по техния брой и качество се определяло достойнството на момата.

СВАТБЕНА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ СЕЛО БРЪШЛЯ­НИЦА, ПЛЕВЕНСКО

🔸 Престилка (бохча) – състои се от един плат и е тясна и дълга почти до глезените. Изтъкана е в същите орнаменти като задната престилка, но по-дребни по размери и подредени в разноцветни редове. Престилката е богато украсена със сърмени ширити и дантела в триъгълни форми и обточена от три страни с черен вълнен плат, нашит с пайети и цветни вълнени конци.

🔸 Клашник (късак) – горна дреха от бял вълнен плат, дълга до над колената, отворена отпред и без ръкав. Неговата кройка е по-сложна, с вмъкнати от двете страни клинове и украсен с везани елементи от червено сукно по двете страни на горната част на гърба, върха на клиновете и джобовете. Облича се в деня на сватбата и се носи до Гергьовден или Еньовден.

🔸 Каица – невестинска забрадка, която се слага в деня на венчавката и се носи до раждането на първото дете, когато се замества от бяла забрадка. В основата си тази забрадка има дървен полукръг или черничеви пръчки, завити една до друга и покрити от бял памучен плат. Върху тях се поставя бял бариш, като на лицевата част се пришиват няколко реда монети и маниста, а от двете страни висят висулки (пелешки) също от монети и маниста. По ръба са наредени разноцветни вълнени пискюлчета. Каицата се носи непрекъснато от деня на сватбата до Гергьовден или Еньовден, когато деверът я сваля заедно с късака. След това докато жената все още е млада, я слага само на празнични дни за хорото.

🔸 Чорапи – изплетени са от разноцветни вълнени прежди с геометрични орнаменти, разположени в ивици.


СВАТБЕНА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ СЕЛО БРЪШЛЯ­НИЦА, ПЛЕВЕНСКО

👉 Как красивата Дона представя себе вижте тук в нейната визитка:

"Казвам се Дона. Майка ми и баща ми са българи, но съм израснала в Холандия, където родителите ми работеха. Уча в английско училище. Обичам да изучавам различни езици. Обичам да излизам с приятели в свободното си време и да слушам музика.

Въпреки, че сме живели дълги години в чужбина, винаги сме спазвали в семейството си традициите на българските празници - Коледа, Великден, Лазаровден. Много обичам Бъдни вечер, когато цялото семейство се събираме в къщи, ядем традиционни български ястия и се обличаме в носии. Докато живеехме в Холандия посещавах неделно българско училище, където имахме часове по народни танци.

В момента живеем в София, но от както учим онлайн прекарваме повече време в Койнаре, откъдето е мама. Мястото ми харесва много защото там е спокойно, имам много приятели и се чувствам свободна. В Койнаре традиционно се спазват доста обичаи - като Коледуване и Лазаруване, а миналата година мама организира възстановка на обичая Кумичене, в който участвах и аз.


СВАТБЕНА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ СЕЛО БРЪШЛЯ­НИЦА, ПЛЕВЕНСКО

Познато ми е усещането да нося българска носия. Мама колекционира носии и аз съм израснала с тях. Често обличам носии, но това винаги ме кара да се чувствам специална.А поводи да облека носия има много, особено когато майка ти е колекционер.

Моята родина България е прекрасна страна!"

👉 Фотограф: Петър Петров

❤️ ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ“ поднася благодарности на фирма Олком ЕООД, както и на дигитална агенция Богара ООД за подкрепата в издаването на този календар!













307 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички