• Tedy Mileva

Градска носия от Разлог, 20-те години на ХХ век

Носията е показана в месец Март в календара 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“

Градска носия от Разлог, 20-те години на ХХ век

❤ Носията облече Лъчезара Праматарова от Разлог.

❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог.

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог за подкрепата в издаването на този календар!

👉 Градската носия от Разлог се състои от скъсена риза (кошуля), която се покрива от връхната дреха, с малка повдигната яка и богата дантела на ръкавите. Отгоре е със ситно плисиран кафяв фустан – наречен „гезия“ (местно наименование – джизия), изработен от фабрична цветна памучна прежда, украсен спо две и три сатенени ленти от по-светъл плат по полите. Джизията е със затворена горна част на пазвата.

Кръстът е препасан с празнична кадифена престилка (фута) с бродирани цветя и черна дантела по краищата.

За компенсиране на скъсената риза и фустан, чорапите стават по-високи – черни или бели, до над коляното. Отгоре е облечена с черен кадифен контош с женствено стесняване в талията.

Главата е със забрадка тип „парленда“ ( от тънък памучен или копринен плат, обрамчен с черна дантела), чиито краища се кръстосват отзади се връзват на тила. Пазвата е украсена със сребърно копчило – метален кръг с висящи отдолу ажурни метални пластини, а под „джуфката“ на забрадката има окачен сребърен синджир с ромбовидни пластини, които звънтят при движение.

Градска носия от Разлог, 20-те години на ХХ век

Двете ръце са украсени с гривни. Всички метални накити имат освен декоративна и апотропейна роля, за защита на носителката си от уроки и зли очи. Среброто освен метал е и с бял цвят, който отразява обратно погледа или мислите и ги връща към източника им, на принципа на огледалото. Може би тези дълбоко вкоренени вярвания правят среброто любим метал през Възраждането и за майсторите куюмджии, които изработват женските „гиздила“.

Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век. По изображенията на старите снимки се вижда как момичета от една възраст са се заснели в носия – традиционна за района, и фуста с контош. Една такава смесица ни разкрива многообразието в разбирането, вкусовете, начина на живот, социалното положение, но и нивото на еманципация в тези планински райони.

Това празнично облекло е характерно от готовите за женитба моми, които така приготвени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж или на сватба и т.н.


Градска носия от Разлог, 20-те години на ХХ век

👉 Носията облече едно нежното пиринско цвете Лъчезара Праматарова. Ако нейната загадъчна усмивка ви е впечатлила, ето повече за това девойче от нейното представяне:

„От Разлог съм, родена съм и съм израснала в Разлог. Кръстена съм на моя дядо Лазар. Много обичам Лазаровден и лазарките танцуващи на празника. От години тренирам народни танци, харесвам народната музика, танците и разходките с приятелките ми. Обичам фолклора, от малка съм научена да обичам и тача българското. Всички в моето семейство харесваме и участваме в народните традиции - обличаме носии и се правим кукери за всяка Нова година. Спазваме всички местни празници и обичаи. Много ми харесва, че хората в Разлог са задружни, събират се на празници, смеят се, веселят се, играят.

И друг път съм обличала стари носии и чувството е невероятно. В семейството ни пазим стара бежанска носия. Често се обличам в носия, покрай участията на танцовия състав, в който членувам „Разложенче“.

За мен България е уникално място с уникални хора и традиции."

👉Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.




59 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички