За Ботев
ХРИСТО БОТЕВ, ПЪТЯТ Е СТРАШЕН, НО СЛАВЕН (детайл) - Васил Горанов
Картината е нарисувана за корицата на списанието NATIONAL GEOGRAPHIC
– Пишете за Ботев! –
"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."
Н. Й. Вапцаров
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.
……………………………..
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.
Казват, че геният идва отдалече и далече отива. Никой друг в нашата история не потвърждава тази мисъл по-убедително от Ботев. Ботев е най-голямото духовно и поетическо извисяване, до което се е домогнал българският народ в своята многовековна история – най-голямото и най-безспорното. В Ботевото настояще все още робската люлка е определяла съдбата ни. Тогава къде е прозрял идеала отечество сред всичко това? Лудост ли е било да вярва, че спасение има и свободата е близо? Откъде е намирал тези сили да повярва в могъществото на своето мило отечество? Може би само геният може да прозре духа на тази земя и без никакъв страх да се бори, за да го запази жив!
За романтическия герой светът не е най-доброто място. Става дума за онзи свят, който е неговата актуална действителност. Това е свят, прорязан от липси, разкъсан от противоречия, затънал в безкрайни и неразрешими конфликти. Именно в този зъл и неприютен свят трябва да се търсят изходи, да се градят алтернативи. Ние цитираме обикновено последното писмо на Ботев – до Венета, но нека видим първото му – до Найден Геров. Онова, което впечатлява в писмото до Найден Геров, е първият сблъсък между чакано и реалност; реалността не отговаря на юношеските мечти на Ботев – отишъл в Одеса не за да става революционер, както мнозина го изкарват. Този е главният сблъсък между воля и интелект, между вътрешна нагласа и външни обстоятелства, между желание и принуда. Писмото, твърде гневно и невъздържано, завършва с примирително-извинителното „Да прощавате за писмото, зачтото ничто нямам наредено“. Изключително силният изказ дава да се разбере, че в младия Ботев назряват емоционални избухвания, съпътствани с усилия за обуздаване над онова, което върши.
А къде всъщност е заложен ключовият код на противоречието, което ни озадачава? В поетичната лексика на Ботев. Най-срещаната дума е „майка“ – 52 пъти. След нея „сърце“, „баща“, „бог“, „син“, „душа“, „братя“, „народ“… Четейки стиховете на Ботев, поезията му се усеща като призивно-бунтовна, мрачно-трагична, искрено-пряма, поезия на смелия жест и непоколебимостта. И изведнъж тази войнстваща поезия се сблъсква с факта, че тя е построена предимно върху онези думи, с които се назовават най-близките хора. Изглежда, че тук се натъкваме на едно подводно течение в темите и моделите на Ботевата поезия: националните проблеми се визират чрез семейството, семейните – чрез националните. В писмото до приятелите си Ботев казва: „Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той