Зимен Петковден

Нека се върнем за малко 130 години назад и да надникнем в дните на тогавашното общество, което си е устройвало празници, за да омилостиви невидимите духове, болестите и хищните зверове, разните вяления в природата и в живота им. Да погледнем в празниците, които са ги сплотявали. Празници, на който момците са си залюбвали моми. Да си припомним малко от онова, което вече отдавна е забравено, изтрито, сякаш с гумичка… А всъщност, денят, който днес ще подминем просто с възклицанието “О, Петко има имен ден!”, в миналото е криел в себе си много по-дълбок смисъл. Ето какъв…


Света Петка Търновска

Един от най-значимите октомврийски празници в народния календар е зимният Петковден. Ден, в който праредите ни не само са отдавали чест на светицата-закрилница света Петка, а и ден, в който се е поставяло началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя на рода. В миналото, този ден бележел и началото на периода на сватбите и годежите. А от друга страна, Петковден се приемал и като символ на края на стопанската година, като края на лятото. Потвърждения на това вярване се намират в книгата на Димитър Маринов от 1891 година - “Вярванията и суеверията на народа”. “Селянинът е прибирал всички полски произведения скътъл е кукурузът в кошовете, а житото, ечемикът, овесът, лимецът, просото - в хамбарите; сеното и сламата е напластила и зашумяла в гумното; оборите и кошарите закътани и стегнати за стоката и добитъка за през зимата; бъчвите и пивниците са пълни с вино; качетата със сирене и каците със зеле; други варива вече приготвени в зимниците.”




След Петковден се освобождавали и овчарите и ратаите, затова на този ден овчарите празнували, а техните жени раздавали питки за здравето на добитъка, който отглеждали.


Както споменахме в началото, 14 октомври се е свързвал и с началото на семейните служби, и в този ден се е правела служба в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месели се хлябове и задължително най-големият от тях се е наричал на Св. Петка. Свещеник посещавал къщите, ръсел вода в тях и прекаждал хляба, пред който след това цялото семейство се покланяло три пъти. Традиционно се правели и общоселски събори, на които пеели песни, играели хора и колели курбан.

Характерни били и различни забрани. Вярвало се, че от този ден, чак до Димитровден (26 октомври), не трябвало да се обработва вълната и да се върши каквато и да е домашна работа с нея - кроене, шиене. Старите хора смятали, че ако човек облече дреха, която да е скроене през този период, ще се разболее от нещо и ще го споходи злочестта след смъртта си да се превърне във вампир. И тази забрана се спазвала строго, защото хората се тревожели от преданията, че ако я нарушат, света Петка ще им се яви във вид на змия.


В общи линии, зимният Петковден е бил един повратен момент за старото общество - краят на лятото, на жътвите и началото на зимата. И заедно с това - празник на една от най-почитаните светици в едновремешните народни среди - св. Петка. В този празник са вплетени много елементи от бита и живота на хората - забраните свързани със работата на жената, на домакинята, покровителството на брака, децата и плодовитостта, началото на периода на сватбите и годежите, замесването на хляба - свещен елемент, празничните събори, коленето на курбан.


Източници:


Т. Дяков - "Народният календар"

Д. Маринов - "Жива старина"


61 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички