Еньовден, Рождество на св. Йоан Предтеча и Кръстител, 24 юни или празник на св. Иван Бильобер


Еньовден

"Моми, Еньовден е утре, опичайте си ума! Нощес цъфти еньовчето, а заран играе слънцето. Която от вас стане у зори, па се накиче с еньовче и види слънцето как играе, ще се ожени тази година."


В съзнанието на българския народ 24 юни има значение на голям предел в народния календар, като точка на лятното слънцестоене. Народът ни е вярвал, че на този ден дядо Еньо облича кожуха си за сняг, а слънцето се върти играе и танцува със саби, след което се връщало назад. На много места в българското землище имало обичай на този ден хората, особено жени и деца, „да излизат на някоя чука, преди да изгрее слънцето, и да гледат кога то изгрява, как ще играе“. Вярвало се е, че който види тази игра го чака голямо щастие.


Треви и цветя, събрани срещу празника на 24 юни или на самия ден, увити на китки или на венец, народът ни е вярвал, че притежават магическа целебна и предпазваща сила. На този свят, според народното понятие, имало 77 и половина болести разни. Над всичките тия болести е поставен св. Иван Бильобер. Всички тези болести имат веднъж в годината сбор, общ празник – Еньовден. На този ден всички болести се веселят, къпят се, китят се с венци и цветя, танцуват.


Всякоя болест има и ден, и лек, и лекът й е в една билка. Понеже човек не знае на всякоя болест и деня и лека, то тоя ден се празнува общо за всички болести и се берат билки.


Още преди да изгрее зората, рано, много рано, излизат моми и момци начело с кумицата и отиват на синора, оплитат венец от еньовка, вратика, комуника, чемерика, тинтява и от всякакви други треви и се провират през него за здраве. Докато се провират през венеца, момите пеят обредни песни. Този венец след ритуала се прибира грижливо в къщи или окачват под стрехата навън за цяла година и от него късат за лехусите (родилките), за болните от самодивска болест, против магии и пр.


На Еньовден не само бабите, билярките берат билки, но и всяка жена – защото всяка билка, тоя ден набрана и изсушена, служи за цяр (лек). Билките 77,5 на брой, според толкова болести в народната медицина – се вият на еньовска китка, която служи за лек през цялата година. Които не познават лековитите треви берат 77 различни треви и от една откъсват половината. С тези 77,5 треви се лекуват през годината болни хора и добитък, с поливки или кадене. Любен Каравелов описва за Копривщица, че „събраните еньови билки се варят преди изгрев слънце и че с тях се мият за избава от зли духове като чума, таласъм, вампир, каракончо и от магии“.


На този ден се берат метли, с които се мете в къщи, за да няма лоши духове и таласъми; също се берат „омразни и любовни билки“, които се дават на момци и моми, та или да се обичат, или да се намразят.


На Еньовден народът ни има още две обредни практики – кладенето на огньове и къпането в реки или тайнствени извори. Огньовете имат за цел да прогонят духове, бесовете и болестите. А къпането в лечебни води – извори, реки, езера, ставащо на изгрев слънце – се е правело за изцеление, за премахване на беди и нещастия.


На този ден пъдарите и селяните пазят много зорко и строго нивите от бродници. Бродниците са магьосници, които със силата на техните магии, могат да оберат сеитбите и млякото на стадата, могат да вземат плодородието от една нива и да го принесат в друга; също млякото на едно стадо да принесат в друго. Това бродниците правят за пари и то само на Еньовден.


 

„Змей гора прехвръкна, че в ливади кацна:

Там Гана завари, че на Гана дума:

Гане, първо либе, що щеш Гане, тука

Във росно ливаде, хем росно, хем кално?

Гана змею дума: Змеьо, първо либе,

Ти кога ме питаш, право да ти кажа.

Аз съм дошла тука билки да си бера,

Че днеска е, либе, личен ден Еньовден,

Та билки се берат, билки да набера -

Жълтата въртига и комунигата

И едностръката синатя тентява;

Майка ми е, либе, върла магьосница,

Та да й занеса, да занеса, либе,

Та да ме накади, накади и поръси,

Змей да ме не люби. – Щом му Гана каза,

Змей гора прехвръкна, там Гана остави.“

/„Змей люби мома“, народна песен/

 

Източници: Д. Mаринов, Жива старина, I, СбНУН, XXVIII За бране на билки на Еньовден, Шапкарев, Сборник Л. Каравелов, Памятники, 234 Ст. Н. Шишков, Родопски старини

М.Арнаудов, Студии върху българските обреди и легенди


124 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички