Празнична женска носия от първата половина на ХХ век. Момичето е облечено в кафява антерия с дълги ръкави от памучен плат и по-светли нишки в основата, купен от Солун или Сяр. Носията наподобява като кройка забуна, но е по-широка, с дълги ръкави и запретнати нагоре капаци, облечени с фабричен плат на цветя. Върху леко извитата пазва е пришита гайтанена украса. Предниците са застъпени при талията, а горната част е с дълбок пазвен прорез, обрамчен с гайтанени завъртулки и закопчаване под шията с гайтанено копче.
С използването на дългите връхни дрехи – забуни, антерии, клашници, постепенно намалява украсата по сложената отдолу риза, която е изработена от домашно платно. През пазвения разрез на антерията по деколтето на ризата се виждат ситно извезани цветчета в червен цвят. Ръкавите ѝ са широки, без украса, с малка дантела по края. Отгоре е препасана с „фута“ с отвесни цветни ивици в жълт, оранжев, червен и зелен цвят, а страните са с две декоративни ленти с украса, наподобяваща планински връх. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничната декорация подчертава празничния вид на облеклото. Върху нея е сложен тъкан на кори многоцветен колан, закопчан с пафти.
Забрадена е с тънка шамия, любима за моми и невести и слагана в тържествени случаи. Забраждала се е зад тила, а краищата са вдигнати и завързани отгоре на главата, като под възела често се е забождала китка.
Девойката е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което служи за предпазване от уроки. Обута е с кондурки със странично закопчаване, както се носят градските моми.
Празничната носия е допълнена с накити и пафти, които показват, че е предназначена да се носи от вече омъжена жена. Върху антерията има закачен сребърен нагръден накит от две части, свързани с дълъг синджир с монетовидни пластини. Едната част е красива релефна розета, а другата е декоративна кука за закачване. Свободно висящите синджири с пластини издават звук при движението на жената, а това е също част от апотропейните функции на накита. Коланът е закопчан с листовидни пафти, изработени от сребърна сплав, с растителен бордюр и розета в центъра. Палметовидните пафти са сред любимите както за майсторите златари, така и за жените от различни краища на страната ни.
Както антерията, така и накитите превръщат тази дреха в представително празнично облекло на годеница или на вече омъжената жена.
Носията облече Лъчезара Праматарова от Разлог.
Носията е от фонда на музея в град Белица.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.