Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век

Празнична женска носия от първата половина на ХХ век. Момичето е облечено в кафява антерия с дълги ръкави от памучен плат и по-светли нишки в основата, купен от Солун или Сяр. Носията наподобява като кройка забуна, но е по-широка, с дълги ръкави и запретнати нагоре капаци, облечени с фабричен плат на цветя. Върху леко извитата пазва е пришита гайтанена украса. Предниците са застъпени при талията, а горната част е с дълбок пазвен прорез, обрамчен с гайтанени завъртулки и закопчаване под шията с гайтанено копче.

Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век
Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век

С използването на дългите връхни дрехи – забуни, антерии, клашници, постепенно намалява украсата по сложената отдолу риза, която е изработена от домашно платно. През пазвения разрез на антерията по деколтето на ризата се виждат ситно извезани цветчета в червен цвят. Ръкавите ѝ са широки, без украса, с малка дантела по края. Отгоре е препасана с „фута“ с отвесни цветни ивици в жълт, оранжев, червен и зелен цвят, а страните са с две декоративни ленти с украса, наподобяваща планински връх. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничната декорация подчертава празничния вид на облеклото. Върху нея е сложен тъкан на кори многоцветен колан, закопчан с пафти.

Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век

Забрадена е с тънка шамия, любима за моми и невести и слагана в тържествени случаи. Забраждала се е зад тила, а краищата са вдигнати и завързани отгоре на главата, като под възела често се е забождала китка.

Девойката е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което служи за предпазване от уроки. Обута е с кондурки със странично закопчаване, както се носят градските моми.