Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога

Невестата е облечена в дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните „запески“ – карамфилчета, а ръкавите и полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Върху ризата е облечена със забун, изработен от фабричен памучен плат – червена основа с бели райета. Кройката е без ръкави, отворен отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва, дължина до над коленете, а краят е обточен с лента от черно кадифе.

Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога
Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога

Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори придава стройни очертания на фигурата. Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с гайтан. Закрита е с шарен нагръдник и ширити в бял и жълт цвят. На сватбата като ритуално горно облекло върху забуна се слагала тъмносиня аба (синьявица), която е задължителна невестинска венчална премяна. Тя се носела според обичая за определен от период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести я обличали и на големи празници. Това е празнична аба без ръкави, която се слагала върху горната дреха, ушита от хубав тъмносин шаяк, откъдето произлиза името ѝ. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи. Краищата ѝ са дълги, за да се обръщат назад на „опретулькя“, за да се вижда красотата на забуна, аладжата или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата е обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни често са украсени със зелени ивици – арчове и везба. Тази връхна дреха е и белег за разпознаване на жената дали вече е омъжена, или още е мома.

Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога

Отгоре се опасва червен пояс, който стяга в кръста жената, но и задържа обърнатите назад поли на синьявицата. Върху него връзвали „футен прескутник“ – с хоризонтални разноцветни ивици, изпъстрени с геометрични елементи в тях, чиято роля била да пазят невестата и бъдещата майка. Тя била основният носител на орнаментика и символика в женското облекло.

Отгоре разложката невеста слагала кадифен или везан мънистен колан, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, които са част от „годежната мена“ (годежните дарове) от мъжка страна.

В студено време и по празник жената обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, с обърнати капаци и обточена с парчета лисича кожа предница. На краката е с бели плетени чорапи с везмо по стъпалото и пръстите и е обута с влашки чехли с пискюл.