Грозделина Георгиева-СаватиноваПразнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога
Невестата е облечена в дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните „запески“ – карамфилчета, а ръкавите и полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Върху ризата е облечена със забун, изработен от фабричен памучен плат – червена основа с бели райета. Кройката е без ръкави, отворен отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва, дължина до над коленете, а краят е обточен с лента от черно кадифе.
Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори придава стройни очертания на фигурата. Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с гайтан. Закрита е с шарен нагръдник и ширити в бял и жълт цвят. На сватбата като ритуално горно облекло върху забуна се слагала тъмносиня аба (синьявица), която е задължителна невестинска венчална премяна. Тя се носела според обичая за определен от период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести я обличали и на големи празници. Това е празнична аба без ръкави, която се слагала върху горната дреха, ушита от хубав тъмносин шаяк, откъдето произлиза името ѝ. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи. Краищата ѝ са дълги, за да се обръщат назад на „опретулькя“, за да се вижда красотата на забуна, аладжата или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата е обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни често са украсени със зелени ивици – арчове и везба. Тази връхна дреха е и белег за разпознаване на жената дали вече е омъжена, или още е мома.
Отгоре се опасва червен пояс, който стяга в кръста жената, но и задържа обърнатите назад поли на синьявицата. Върху него връзвали „футен прескутник“ – с хоризонтални разноцветни ивици, изпъстрени с геометрични елементи в тях, чиято роля била да пазят невестата и бъдещата майка. Тя била основният носител на орнаментика и символика в женското облекло.
Отгоре разложката невеста слагала кадифен или везан мънистен колан, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, които са част от „годежната мена“ (годежните дарове) от мъжка страна.
В студено време и по празник жената обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, с обърнати капаци и обточена с парчета лисича кожа предница. На краката е с бели плетени чорапи с везмо по стъпалото и пръстите и е обута с влашки чехли с пискюл.
На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с апликирани отпред монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват „злите очи“. Шапчето е покрито с 4 кърпи, свободно спуснати по раменете. По-надолу главата е покрита с „кушак синджирлия“ в червен цвят, за да пази от злото главата на младата булка, следва кушак в слънчев жълт цвят, за да усеща топлината от семейния живот, след него е тъмносиният на цвят, за да знае, че има и тежки моменти, които трябва да преодолява. Завършекът е със зелена щампирана шамия и с венец от чимшир, за да знае, че любовта на мъжа е като безбрежността на зелените гори и треви в Разложката планина.
След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно, за да покажат новия си семеен статут, и второ, за да са защитени от „лоши помисли и уроки“.
Невестата се познава по везмото на говялницата и кланялницата, по богато декорираната сая, аба или джубе. Познава се по украсата със зелен венец на главата, по шапчето с тепелък и пари и по няколкото кърпи върху главата. Невестата затъква в пояса презръки венчалната кърпа, с която покрива ръцете си по време на обреда и с която се кланя пред близки и роднини.
Разлог. Наследството
Филмът "Разлог. Наследството" ще ви срещне с едно младо момиче от Разлог и нейната баба, които разказват и показват тяхна семейна ценност - невестинска носия от Разлог. Филмът показва детайлите по носията, тяхната символика и начин на обличане. Зад фасадата на фактите във филма, се надяваме да усетите и втората линия във филма - тази на обичта и приемствеността на наследството между баба и внучка. Филмът е част от проекта „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край, в светлината на културното многообразие“ на фондация "Живите български корени".
Носията облече Илиана Монева от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.