Anelia KrumovaГаданията, които се правели на Еньовден – индивидуални и колективни гадания за женитба
Много и различни били гаданията на Еньовден, свързани с омъжване на девойките. Гадаели са за това предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат, или беден, каква ще бъде професията му и т.н.
ИНДИВИДУАЛНИ ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА
…Утре е, Радо, Еньовден,
Еньовден, света неделя,
китка се сторва за обич,
да турим китка смесена
в едно бяло харкумче
под бяла й червена гюлчина.
Ако са, Радо, вземеме,
китките да са увият;
ако се, Радо, не вземем,
китките да си увехнат.
В Добруджа и Хасковско всяка мома отрязвала три цвята от магарешки бодил, като наричала единия на себе си, а другите два на двама момци:„Който ми й късмет, той да са разцъйни, тоз вечер да доди въз мене“.Цветовете оставяла през нощта на покрива. Вярвало се, че момата ще се омъжи за този момък, чийто цвят е израснал сутринта. А в Ново село, Пловдивско, срещу празника, момите откъсвали две стръкчета еньовче, наричали едното за себе си, а другото – за момък, и ги оставяли през нощта в съд с вода навън. Ако на другия ден и двете са разцъфнали, се вярвало, че двамата ще се вземат. Ако е разцъфнало само едното, това означавало, че той не я иска.
Една от популярните основи на гаданията в миналото са били вещите сънища, които хората се стараели да предизвикат с определени ритуални действия и по-точно – със слагане на обредна храна под възглавницата. Сънят е възприеман като сакрално време, в което човек може да види или да чуе изпратено от сакралните сили послание.
Във Великотърновско вярвали, че когото сънуваш в нощта срещу Еньовден, него ще вземеш. В Килифарево вечерта срещу празника момата вземала леген с вода, поставяла две пръчки отгоре като мост и слагала легена под леглото. Вярвало се, че ще сънува бъдещия си съпруг. В с. Дуганово, Тополовградско, момите за женене един ден преди Еньовден ходели по къщите да събират брашно. То трябвало да се открадне, да се вземе, когато стопанката не си е у дома. Вечерта момите и момците се събирали в някоя къща и от брашното омесвали солена пита. Всеки вземал по парче от нея и вечерта го слагал под възглавницата си. Вярвало се е, че когото сънува, за него ще се ожени.
КОЛЕКТИВНИ ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА
Еньова буля
Гадаенето за женитба чрез напяване на пръстени било характерен елемент от обредите, свързани със социализацията на девойките. В българската етническа територия този обред се извършвал на Васильовден, Гергьовден или на Еньовден. Напяването на пръстени на Еньовден се срещало в Родопите, в Югоизточна България, във Варненско, в част от Добруджа и в онези села от Североизточна България, в които имало преселници от югоизточните части.
Обредът имал различни названия: Яньовче, Яне, Еньо, Еня или Еньова буля. Срещу Еньовден момата, която е била кума на Лазар, или някоя друга мома, чиито родители са живи, събирала, преди да залезе слънцето, всички моми от махалата (когато Еньовата буля се правела по махали) или от селото (когато била една), за да заключат еньовчето. Всяка носела някакъв нишан – гривна, пръстен, китка, ябълка и др.
В с. Мрамор, Тополовградско, преди да сложат нишаните, кумата пускала в бакъра сребърен кръст, „за да е здрава храната, да е здраво сеното“. Във Варненско най-напред слагали три ябълки и сребърна парà, завързана с червен конец. Две моми донасяли „мьлчешна“ вода и пълнели съда с нишаните до половината. Бакърът се покривал с червена престилка или кърпа. Кумата вземала един ключ, заключвала символично бакъра и казвала: „Заключихме яньовчето. Тая година да съм мома, догодина – булка“. После слагала съда с нишаните под трендафил. Като го оставяла, кумата наричала: „Къкто тоя гюл цъфти и вьрзува, тъй младите да цъфтят и вързуват“.
На Еньовден сутринта или по обяд момите, след като са се измили с вода, в която е сложено еньовче, и са си сложили нови дрехи, се събирали и отивали да вземат Еньовата буля. Това било две-три годишно момиче, първо или последно дете на живи родители. А в някои села то трябвало да бъде сираче – вярвало се, че сираците могат да предизвикат милостта на божеството и да бъдат по-добри посредници между желанията на хората и неговата воля.
Обикновено момите приготвяли булята в дома ѝ. В селищата, в които Еньовата буля била сираче, си била със своите дрехи. А там, където момичето било от честита къща, го обличали в булчински дрехи, препасвали го с червен мъжки пояс, украсявали го с булчински накити и го пребулвали с червено було. Дрехите и накитите се вземали от някоя млада булка. На главата си Еньовата буля имала венец от пелин, препасана била с пелин и в ръцете си също държала пелин. Обикновено Еньовата буля била боса. Когато обличали момичето, го вдигали и внимавали да не допира земята, докато не извършат всички обредни действия. Вярвало се е, че там, където стъпи, земята ще изгори. По време на целия обред булята не бивало да говори, а можело само да кима с глава. След като прикрият Енята, я захранвали с варено жито. Една мома ѝ давала на три пъти да хапне от житото и я питала: „Сита ли си?“. Всеки път булята посочвала три различни места от тялото, като на третия казвала: „Сита съм до гуша“.
Като приключели с приготвянето на Еньовата буля, една мома я вдигала на дясното си рамо, другите се нареждали две по две след тях и тръгвали из селото. По пътя пеели две или три песни, които повтаряли периодично. Една от тях била:
Полека клепай, хубави Яни,
полека клепай, да не напрашиш
на малките моми алени престилки,
алени престилки, бели ръченици
и тънки ризи със свилени ръкави.
На кръстопът момата, която носи Енята, сядала на земята, слагала я в полата си, а другите обикаляли около тях и пеели:
Свалете буля да си почине,
подули й са белите ръце,
пръснали й са сребърни гривни.
Шествието спирало на всеки кладенец или чешма и навсякъде момите пеели и играели хоро. Еньовчето трябвало непрекъснато да шета с ръце – да ги движи пред гърдите, свити в лакътя, нагоре и надолу. Навсякъде следели изпълнението на обреда и жените постоянно подканяли булята: „Шетай ка!“. Вярвало се, че това ще доведе до увеличаване на плодородието.
В Югоизточна България, когато вече са обиколили селото и са стигнали до река, две моми минавали на другия бряг и заедно с други две от този бряг вдигали Енята над реката. От отсрещния бряг питали булята: „Сита ли си?“. Ако момичето кажело „да“, това означавало, че годината щяла да бъде плодородна. Ако кажело „не“, реколтата щяла да бъде бедна. После момите задавали въпроси дали ще има пшеница, царевица, ечемик, и така изреждали всички култури.
След обиколката на селото изнасяли булята на високо място, за да види цялото село, че
Янъовчето е излязло нависоко. Оставяли го под някое голямо дърво и кумата го питала: „Л’во искаш ляп или сол?“. Ако детето кажело:„ляп“, годината щяла да е богата, ако кажело:„сол“– бедна. При радостен отговор момите скачали и правели хоро около булята.
След това започвала втората част на обреда Еньова буля: напяване на пръстените. Момите вземали „бакъра с нишаните“ и отивали в двора на къщата, откъдето са взели булята, край реката, на кръстопът или под някое голямо дърво. Всички заставали в кръг около Енята, която трябвало да седи на стол или в полата на някоя от момите. Докато девойките пеели две по две, тя вадела китките.
Ой, Еньо, Еньо, Еньова буля,
извади, Еньо, златна ябълка,
който е честит, той да я вземе.
След тия няколко реда, с които започвало всяко предсказание, следвали кратки стихчета, които показвали късмета на момата. В тях се предсказвал занаятът или професията на бъдещия съпруг на момата, различни черти на характера му, социалното или семейното му положение, времето, мястото и начинът, по който ще се омъжи момата, положението след омъжването и др. Например:
СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Мъничка нива с много кръстци. (Богат)
Малко лозе с много грозде. (Богат)
На стол седи, кесия върти. (Богат)
Голямо лозе с малко грозде. (Сиромах)
Напукани пети с черни кундури. (Сиромах)
Злата тояга из село ходи. (Селски кмет)
Цървули стяга – въз доли бяга. (Хайдутин)
ЗАНАЯТ ИЛИ ПРОФЕСИЯ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Криво рало из поле оре. (Чифчия)
Дрисливо пате в цедило виси. (Овчар)
На трън да седи, пари да рой. (Пчелар)
Млечени клечки в бял бакър стоят . (Говедар)
Китка плава из яз въз яз. (Воденичар)
Самар скрипти през планина. (Кираджия)
През дол бяга, върви стяга. (Гурбетчия)
Попарен петел из село бяга. (Селски пъдар)
Попарен петел на боклук пее. (Кехая)
Одрано теле из село реве. (Гайдар)
Алено френче на дюкян цъфти. (Търговец)
Златни ножички под възглавнички. (Терзия)
Дълга пържина, увита с коприна. (Бояджия)
Сребърен пръстен града подпира. (Златар)
Две се игли бодом бодат. (Чехлар)
Червени чехли пред дюкян тропат. (Обущар)
Лопа-тропа по къщата. (Дюлгерин)
Червено вино – цъклена чаша. (Кръчмар)
Черни гарвани през поле хвъркат. (Катранджия)
Фръкна искра из куминя. (Ковач)