top of page

Еньовден. Гадания за здраве и гадания за запазване на реколтата и плодовитостта на животните

Продължение към "Еньовден. Огънят, водата и растителността в Еньовденската обредност – част 1"

Провиране през венеца, с. Тръстика, Търговищко
Провиране през венеца

Наближава Еньовден. Денят на рождеството на св. Йоан Кръстител – 24 юни е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания. Много и най-различни били гаданията на Еньовден. Гадаело се дали ще има здраве през годината, предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат или беден, каква ще бъде професията му, и т. н.


  • ГАДАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ И ЖИВОТ

Известно в цялата страна било гаданието за здраве сутрин на Еньовден, преди изгрева на слънцето. Тогава всички от семейството, от най-малкия до най-възрастния, заставали до стената и си гледали сенките. Вярвало се, че ако човек види цялата си сянка – от главата до петите, ще е жив и здрав през годината. Ако някой види на сянката половината си глава, ще боледува. Ако сянката на някого е без глава, той ще умре до една година. Разказвали се различни случаи за хора, които не са видели главите си и скоро след това починали.


На Еньовден се извършвали и гадания, свързани с магическата сила на растителността. В Благоевградско срещу празника оставяли под стряхата еньовски китки за всеки член от семейството. Сутринта в зависимост от това, дали е свежа, или увехнала китката, гледали кой ще бъде здрав и кой болен през годината. В Граовско същата вечер всеки слагал под възглавницата си еньовче. На сутринта гледал в какво състояние е: ако е свежо, и годината на този човек ще бъде здрава и весела.


  • ГАДАНИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА РЕКОЛТАТА И ПЛОДОВИТОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ

Свети Яню йотговори:

Ой ти, мили свети Петър,

хат’ да идим на нивата,

на нивата Иванова,

Иванова, Стоянова –

събрал ми йе сюрмашия

да му женат янгария

Хат’ да идим на нивата –

там да гърмним, там да трясним,

да разпръсним аргатето...


Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи се вярвало, че св. Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Затова на Еньовден избягвали да жънат на своите ниви, а можело да ходят само на чужди.