Еньовден. Гадания за здраве и гадания за запазване на реколтата и плодовитостта на животните

Продължение към "Еньовден. Огънят, водата и растителността в Еньовденската обредност – част 1"

Провиране през венеца, с. Тръстика, Търговищко
Провиране през венеца

Наближава Еньовден. Денят на рождеството на св. Йоан Кръстител – 24 юни е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания. Много и най-различни били гаданията на Еньовден. Гадаело се дали ще има здраве през годината, предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат или беден, каква ще бъде професията му, и т. н.


  • ГАДАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ И ЖИВОТ

Известно в цялата страна било гаданието за здраве сутрин на Еньовден, преди изгрева на слънцето. Тогава всички от семейството, от най-малкия до най-възрастния, заставали до стената и си гледали сенките. Вярвало се, че ако човек види цялата си сянка – от главата до петите, ще е жив и здрав през годината. Ако някой види на сянката половината си глава, ще боледува. Ако сянката на някого е без глава, той ще умре до една година. Разказвали се различни случаи за хора, които не са видели главите си и скоро след това починали.


На Еньовден се извършвали и гадания, свързани с магическата сила на растителността. В Благоевградско срещу празника оставяли под стряхата еньовски китки за всеки член от семейството. Сутринта в зависимост от това, дали е свежа, или увехнала китката, гледали кой ще бъде здрав и кой болен през годината. В Граовско същата вечер всеки слагал под възглавницата си еньовче. На сутринта гледал в какво състояние е: ако е свежо, и годината на този човек ще бъде здрава и весела.


  • ГАДАНИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА РЕКОЛТАТА И ПЛОДОВИТОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ

Свети Яню йотговори:

Ой ти, мили свети Петър,

хат’ да идим на нивата,

на нивата Иванова,

Иванова, Стоянова –

събрал ми йе сюрмашия

да му женат янгария

Хат’ да идим на нивата –

там да гърмним, там да трясним,

да разпръсним аргатето...


Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи се вярвало, че св. Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Затова на Еньовден избягвали да жънат на своите ниви, а можело да ходят само на чужди.


Нощта срещу Еньовден се смятала за особено благоприятна за действията на различни магьосници, които имали способността да отнемат плодородието от чуждите ниви и млякото на животните. Те били жени, наричани мамници, обирачки, житомамници, вражалици, максулници, магьосници. Вярвало се е, че магьосницата отивала през нощта в чуждата нива, обикаляла я гола, баела нещо, заставала сред нивата и извиквала: „Дядо Еньо, знаеш ли за какво съм дошла?“.След тези думи житото полягало към нея, като оставали да стърчат само най-едрите класове, наричали ги „царе“ или „майка“ на нивата, които тя откъсвала и отнасяла със себе си.


Окичване на жените с еньовска китка, с. Тръстика, Търговищко
Окичване на жените с китка

Класовете започвали да тъмнеят и ставали празни и леки. За да се предпази реколтата, Еньовден трябвало да завари нивите зажънати. Преди празника стопаните ожънвали по няколко класа от четирите краища на нивите си и ги отнасяли вкъщи. В с. Раздол, Санданско, мъжът се обръщал към нивата и нареждал: „Ако дойде някоя мръсница да те обира, кажи ѝ: Обрана съм веке, не мога да дода, краката ми са отсечени“. По други места стопанинът отрязвал най-големите класове, сплитал ги с босилек и с други цветя и ги хвърлял в нивата си при сеитбата. В Пернишко пазели пожънатата ръкойка в хамбара до следващата година. В селата около Хасково, докато не мине Еньовден, жътварите все оставяли по един несвързан сноп, върху който вечер слагали венец от цветя и ръкойка, „за да не примамят житото лоши хора“. Пак, за да остане плодородието у дома, във Видинско и Михайловградско всяка жена донасяла клас от нивата си. Тя оронвала зърното и го давала стрито на децата да хапнат, а класа оставяла на оджака.


За Еньовден били характерни и редица практики, имащи за цел да запазят и да увеличат плодовитостта сред домашните животни. За да бъде здрав и млечен добитъкът, в с. Зарово, Солунско, го мажели с масло, бито на Еньовден преди слънце. В Еленско кокошките не се хранели от прав човек, а от седнал, за да седят и да мътят. Отново там празен не се влизало вкъщи – трябвало да се носи нещо, за да се внася в къщата, да има изобилие.


Интересна е връзката между еньовденската обредност и свършването на жътвата. В Нови пазар, като привършели жъненето, оставяли малко неотрязано жито в последната нива, изчиствали мястото край него и събирали пръстта накуп край житото. От него оплитали брада, която връзвали с червен конец и сребърна пара. После играели около брадата и пеели:


Ой Еньо, Еньо, Еньова буле,

тъз година двесте кръсце,

догодина - триста кръсце.

Ой Еньо, Еньо, Еньова буле.


Характерните за свършването на жътвата обредни практики били във връзка с еньовденската обредност. И в единия, и в другия случай усилията на човека били насочени към запазване и увеличаване на плодородието и отразявали идеята за умножаване на растителните сили на земята и непрекъснатост: земя – зърно – земя.

Снимки на девойки от Харманли в народни носии на Еньовден. 10 юни 1931 г.
Девойки в носии, Еньовден от 1931

За древния човек периодите на зимното, пролетното, лятното и есенното слънцестоене са били не само астрономически, но и стопански жалони. Грижата за осигуряване на плодородието, здравето и благополучието на стопанина и на неговото семейство определяла богатството от обредни действия и практики в тези дни. Еньовденската обредност не била затворена само в рамките на деня на лятното слънцестоене. Някои практики, свързани с плодородието, се включвали в обредността за дъжд и в жътварската обредност. Еньовден е във функционално-семантична връзка и с други големи летни празници, като Св. Константин и Елена, Петровден и Илинден. Корените на тази неслучайна връзка трябва да се търсят в условията на стопанската дейност на човека. Лятото е време за прибиране на реколтата, за запасяване с различни билки, период на градушките и на огромната нужда от животворна влага, време на зависимост на плодовете на човешкия труд от „благоразположението“ на природата.


С Еньовден са свързани и гадания за щастлива бъдеща женитба на девойките. Най-познатият от тях е Еньова буля, но има и други, изпълнени с магичност и обвързани с много интересни действия. Повече за тях можете да прочетете в част 3 на поредицата, свързана с празника Еньовден.

Източници:

  • Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990

  • Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996

  • Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974

  • Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. С., 1924


453 преглеждания0 коментара