top of page

Еньовден. Огънят, водата и растителността в Еньовденската обредност – част 1


Премитане на раклата с орехова шума, с. Чуречене, Благоевградско
Кадър от обичай в с. Чуречене

Скоро ще честваме един необикновен празник – Еньовден! На 24 юни православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител – този, който е предсказал идването на месията. Еньовден е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания.


Първите описания на различните обредни практики датират от XIX в. Празнуването на Еньовден се споменава и в някои средновековни източници: например в Синодика на цар Борил от XIII в., насочен срещу богомилите, които са поддържали някои традиционни, езически по своята същност обичаи, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител. Като ден на лятното слънцестоене, Еньовден представлява разгърната система от обредни практики, игри, песни и специални обредни вещи.


Според народоведската наука празниците на равноденствието са по-древни от другите календарни празници. Отначало целта на обредите, правени в тези дни, не е била свързана с успех в конкретните стопански дейности или пък с грижата за плодородие, а с непосредственото използване на първичните сили на природата от човека, за да се запази животът и да продължи жизненият цикъл. Следи от такъв вид обредност се откриват в предсказанията за здраве и живот, в събирането на различни билки с лечебна и предпазна цел, в провирането под еньовденския венец и в други действия, които ще разгледаме в тази поредица, посветена на Еньовден, за да си припомним интересната обредност, свързана в този ден, която в миналото е била строго спазвана.


Еньовденският празник се е свързвал с разцвета на природата. Вярвало се е, че това е и най-дългият ден от годината и от този момент слънцето започвало да умира – денят намалявал и зимата наближавала. От източниците се разбира, че за старите българи Еньовден е бил повратен момент. Казвали: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата“.В този празник, който е свързан с древни магически начини за осигуряване на плодородие и здраве, винаги се съчетават трите култови елемента: огън –слънце,вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината – със словесната магия.