Скоро ще честваме един необикновен празник – Еньовден! На 24 юни православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител – този, който е предсказал идването на месията. Еньовден е свързан с представите на българите в миналото с деня, в който "слънцето се завърта към зимата". В народната вяра, Слънцето на този ден, при изгрев, се преобръща три пъти и се връща назад. В народния календар с този повратен ден са свързани много обичаи със символичен и магичен характер, обичаи за гадания.
Първите описания на различните обредни практики датират от XIX в. Празнуването на Еньовден се споменава и в някои средновековни източници: например в Синодика на цар Борил от XIII в., насочен срещу богомилите, които са поддържали някои традиционни, езически по своята същност обичаи, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител. Като ден на лятното слънцестоене, Еньовден представлява разгърната система от обредни практики, игри, песни и специални обредни вещи.
Според народоведската наука празниците на равноденствието са по-древни от другите календарни празници. Отначало целта на обредите, правени в тези дни, не е била свързана с успех в конкретните стопански дейности или пък с грижата за плодородие, а с непосредственото използване на първичните сили на природата от човека, за да се запази животът и да продължи жизненият цикъл. Следи от такъв вид обредност се откриват в предсказанията за здраве и живот, в събирането на различни билки с лечебна и предпазна цел, в провирането под еньовденския венец и в други действия, които ще разгледаме в тази поредица, посветена на Еньовден, за да си припомним интересната обредност, свързана в този ден, която в миналото е била строго спазвана.
Еньовденският празник се е свързвал с разцвета на природата. Вярвало се е, че това е и най-дългият ден от годината и от този момент слънцето започвало да умира – денят намалявал и зимата наближавала. От източниците се разбира, че за старите българи Еньовден е бил повратен момент. Казвали: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата“.В този празник, който е свързан с древни магически начини за осигуряване на плодородие и здраве, винаги се съчетават трите култови елемента: огън –слънце,вода и растителност. Слънчевите мотиви се преплитат с мотивите на водата, зеленината – със словесната магия.
СЛЪНЦЕТО В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ е възприемано като човешко същество и са му приписвани човешки черти: има майка, звездите са му сестри, а месецът е негов брат или по-често сестра, може да се влюби в някоя хубава мома и да иска да се ожени за нея.
Вярвало се е, че на Еньовден слънцето е стигало крайната точка на своя път към лятото и от там насетне вече се връщало към зимата. Казвали, че на този ден то малко си почивало, затова стояло повече на небето. Като си отпочинело, се окъпвало и на сутринта на Еньовден се обръщало и тръгвало назад.
Всички ставали рано и чакали да се покаже слънцето. И когато то изгрявало, се претъркулвали три пъти и поемали към домовете си, като по пътя събирали билки. Вярвало се е още, че водата, която сутрин „слънцето отърсвало от себе си“, падала върху тревата като роса и била много лековита, затова всички се миели с нея.
Култът към слънцето е заемал значително място във вярванията на древните хора, особено в периодите на лятното и зимното слънцестоене. Чрез обредите, които е извършвал, човекът е смятал, че помага на слънцето в момент, когато то е най-слабо. Слънчевата символика се считала за необходим елемент на еньовденските обреди. Откривала се в малките и в големите венци, които се виели на този ден, в затвореното обредно хоро около Еньовата буля, в слагането на сребърен кръст в съда с предметите при гадаенето, в поставянето на несвързана ръкойка и плитка от жито на кръст на нивата и в други действия.
РАСТИТЕЛНОСТТА В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ е изпълнена с голямо могъщество. Събраните през тази нощ треви се смятали за най-добрите лекарства. Вярвало се е, че на Еньовден в езерото с живата вода освен слънцето се къпели и всички болести. После те се изтривали в тревата и затова сутринта ливадите и горите били много росни. Според народните представи съществуват седемдесет и седем и половина болести. Седемдесетте и седем болки могат да се лекуват с билки, а за половината болест, която е с незнайно име, няма лек. Затова, когато на този ден се берат билки, се отделяли настрани 77 вида и се откъсвала някоя трева, която разделяли наполовина заедно с цвета – за половината болест. От тези билки се правела яневска китка. Тя служела за лек през годината. Ако човек или добитък се разболеел от някаква болест, тогава вземали билки от тази китка и го лекували с тях.
Сутринта на Еньовден жени и моми събирали всякакви билки, но най-много търсели еньовка, еньовче, яньовиче. Вярвало се е, че тя може да лекува много болести и има сила да гони змейове и самодиви. С помощта на треви, като: комуника, тинтява, вратика, иглика, чер трън, маточина, еньовка, и определени магически действия се смятало, че може да се освободи болната мома или жена от властта на митическо същество.
Освен лечителна, се казва, че еньовденските билки имат и предпазна функция. В Разложко момите брали еньовче и тръни и ги слагали по вратите: цветето – за здраве, а тръните – да не влизат лоши духове у дома. На много места в България късали тулица или повет и си го слагали на кръста, за да не ги боли гърбът, като копаят и жънат. В Оряховско освен другите билки търсели и тревата метлица. С метлите, които правели от нея, мели около огнището. Вярвало се е, че те пазели къщата от болести и от зли духове. Самодивските билки – иглика, вратика, комуника, чемерика, перуника, росен и овчарска тинтява, и други треви, събирани на Еньовден, се използвали при заклинание на мястото, където ще се изгради ново селище или нов дом. С това се целяло да се изгонят от избраното място всички „самодиви, юди, самовили, змейове и други зли дихания“. Момите и жените си миели главите с еньовче за здраве и за да са лъскави косите им, също и да не страдат от главоболие.
От тези примери може да се види, че за българина еньовчето е символ на здраве и дълголетие. Дрянът се смятал от народа за най-якото след чемшира дървесно растение, затова той също се свързвал със здравето. Като цяло, в българската календарна обредност широко се използва зеленината – клонки, треви, цветя. В една или друга форма тя присъствала в празниците през различните сезони, но особено голямо място се отреждало на еньовденската растителност.
ВОДАТА В ЕНЬОВДЕНСКАТА ОБРЕДНОСТ също играе значителна роля. Обредите, свързани с нея, се коренят в древността, във времето на обожествяване на силите в природата. Представата, че тя осъществява връзката между небето и земята, между живота и смъртта, е една от причините за вярата в магическата ѝ сила. Тази сила е много голяма в преломните моменти от годишния календар, каквито са дните на слънцестоенето. Вярвало се е, че както тревите, целебна сила притежава и водата. Затова на много места в страната преди изгрев хората се къпели в реките, за да са здрави през цялата година. В това ритуално къпане на Еньовден може да се проследи двойствената природа на водата – като полезно средство и като застрашаваща стихия. Тя е полезна, защото притежава лечебни свойства, но къпането на този ден е особено опасно, защото водата иска жертвоприношение.
Представите за противоположните сили на водата намират израз и в някои практики и забрани, характерни за празника. Например за лечение и гадания се използвала ритуално чистата вода, която се взимала от извор с бистра и сладка вода и трябвало да се налее и да се отнесе мълчешком при залезслънце в навечерието на Еньовден. А в Благоевградско с лошата вода се свързвала забраната през нощта срещу празника да се пие и да се точи вода. Тя произтичала от вярата, че водата е населена с различни митически същества, които се активизират особено в еньовденската нощ.
Преди виенето на еньовденския венец и преди напяването на пръстени, жените и момите задължително трябвало да са се измили с вода, чието действие е подсилено и от наличие на различни билки. Очистителните обреди с вода имат и апотропеен характер – те трябва да предпазят обредните лица при досега им със свръхестествени сили и да осигурят тяхното здраве и благополучие.
Представата за водата като осъществяваща прехода към отвъдния свят е намерила израз в практиката в Странджа да ходят на кладенците и с помощта на отразяващата се през огледало светлина да се опитват да влязат във връзка с починалите си близки. А в с. Овчарово, Хасковско, преди да изгрее слънцето на Еньовден, ходели да се оглеждат в кладенците и да гадаят по отраженията бъдещето си.
С развитието на земеделието и скотовъдството нараствала и потребността на човека от вода. Култът към нея започнал все по-тясно да се преплита с производителните възможности на земята. Обичаите и обредите с вода през XIX и началото на XX в. включвали древни магически действия, свързани преди всичко с плодородието, с полезните свойства на водата, едно от които е да оплодява земята. Изпращали са молба към божеството да изпрати живородната влага.
Лищовйчката по небе фърка,
ой Яньо, Яньо, ти, свети Яньо,
богум се моли: „О, дай ми, боже,
о, дай ми, боже, лятна росица,
лятна росица, зимна пшеница“.
В първата част на поредицата, свързана с Еньовден, разгледахме мястото и значението на трите култови елемента: огън (слънце), вода и растителност, в еньовденската обредност. В следващите части ще обърнем внимание на различните гадателни практики, свързани с този ден.
Продължението следва в "Еньовден. Гадания за здраве и гадания за запазване на реколтата и плодовитостта на животните" – част 2
Източници:
Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990
Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996
Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974
Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. С., 1924