Мратници
Есенните празници в народния календар продължават с дните, наречени Мратници - 11, 12, 13 ноември, а в някои краища на страната и през цялата седмица - до 17-ти. И хората в миналото устройвали този тридневен празник в чест на кокошката. Защо точно в чест на това домашно животно? Защото кокошката е играела важна роля в доста моменти от живота на хората. Например, в знак на уважение, на празници като Коледа, Великден, Сирни Заговезни, се изпращала печена кокошка и пита на кръстника, девера, бабата. Печената кокошка намирала място и по време на женитбата, а след това и при раждането. С печена кокошка се гощавали много скъпи гости на домакините. И за да имат хубави кокошки за споменатите поводи, стопанката на дома полагала много големи усилия за отглеждането им. Но за нейно съжаление, се появявал лош дух, който наричали “мратиняк”. Този дух морял кокошките.
Духът “мратиняк” си го представяли като като грозна, голяма черна кокошка. И този дух донасял кокошата болест, която скоростно поразявала отгледаните с много грижи и старание кокошки. За съжаление обаче, стопанката нямала никакво оръжие срещу този дух, защото той бил невидим. Единственото, което можела да направи срещу злата сила на духа, е да се моли той да се умилостиви. Затова тя устройвала в негова чест този празник, на който извършвала жертвоприношение и други обредни дейности, които ще разгледаме в текста.
За жертвено животно се избирало най-голямото, най-охраненото пиле, което трябвало да бъде по възможност черно. И в първия ден от Мратниците, извършвали жертвоприношението. Двама заставали на прага на вратата - единият от вътрешната страна - в къщата, а другият - на двора. Като този, който бил вътре, хващал пилето за главата с едната ръка, а в другата взимал ножа, а този, който бил вън - хващал пилето за краката. И когато този, който държал ножът започне да коли пилето, другият го питал - “Какво колиш?”, а той отговарял “Коля мратника” и отсичал главата на животното, казвайки “ Не те колим ние, коли те мратиняка”.
След това жените оскубвали пилето и събирали перушината му, като я запазвали за лекуване на различни болести и за разваляне на магии. А главата, краката и стомаха нанизвали на един червен конец, който закачали зад вратата. Месото се сготвяло и всички се гощавали.
На вторият ден от Мратниците се устройвало празненство в чест на болестта бодеж. Каква точно представлявала тази болест, можем да разберем от книгата на Димитър Маринов - “Жива старина”, в нея той пише - “Тая болест боде снагата на човек като с ножове и трае по цели недели. По селата ги лекуват с разтриване, разгряване, налагане и запойване, придружени всякога с баене: ако не мине от тия средства, то човека, който страда от бодеж, се кади с перушината от мратинчето, а запойват го с вода, в която да натопвали главата, желудъка (стомаха) и краката му.” За да се опази семсйството от тази болест, стопанката на дома омесвала пити и ги раздавала за здраве.
Мратниците се празнували и в чест на вълка - и по-специално третият ден от тях бил посветен на него. Този ден наричали още “Дзверинден”. Народът вярвал, че вълците започват съвокупленията си на 11 ноември и продължават 6 дни. Тези дни в някои краища на България били наречени Вълчи празници. По време на тези празници се спазвали определени забрани. Не се вършела никаква женска работа - ножиците не трябвало да се отварят, дори ги забвъзвали с конец - “за да не хапят вълците”. Не пипали никакви остри предмети като цяло - дори хляба не режели с нож. Зад вратата и около камината лепели с кал, за да се залепят очите на вълка, да не вижда овцете и да не причинява пакости.
В заключение, може да се определи, наблюдавайки обредните действия по време на трите дни от Мратниците, че характерът им е изцяло езически. А това, към което са насочени, са силите на хаоса, на злото, които се активизират на границата между есента и зимата.