top of page
Снимка на автораAnelia Krumova

Празникът на св. Димитър


“Св. Димитър велик воевода на кон”, 1617 г., Велико Търново, България.

От време оно се знае, че дойде ли Димитровден, значи е дошла зимата - “Георги лято носи, Димитър - зима.” Освен, че се свързва със зимата, Димитровден си е един от най-големите празници и се празнува всеобщо от всички българи, от това се разбира и че свети Димитър е един от любимите светци на българина. А в представите на всички ни, той има дълга бяла брада и се явява на червен кон. Навярно от дългата бяла брада посипва снежеца върху земните хора.


Преди много, позабравени вече години, на този ден, освен че Митковците са вдигали наздравици с руйно вино, се правели и различни гадания според месечината. Ако била пълна - и кошерите щели да са пълни, ако била празна - щели да са празни през идното лято, вярвали старите хора.


Други гадания се правели и на база на това кой пръв ще влезе в къщата или пък кой пръв ще почука на вратата на Димитровден - този обред в миналото наричали “полазане”. Вярвали, че ако гостът бил богат, но не като днешната дефиниция за богат - да има пари, в миналото нещата стояли по малко по-различен начин, богат бил онзи, който имал много земи, имоти, та ако човекът бил богат, и годината щяла да е богата, плодородна.


Неслучайно, в някои краища на България този празник се е наричал “Разпуст”. Това име му е сложено във връзка с това, че на този ден стопаните освобождавали ратаите и слугите, които били наели на Гергьовден и се договаряли за следващата година. А най-грижовните стопани дарявали ратаите с един кат нови дрехи и с агънце.


По селата, старите баби, които помнят едновремешните традиции, разказват, че по Димитровден завършвали и строежите на новите къщи. И стопаните дарявали зидарите и майсторите, за да има здраве и берекет в новия им дом. А за освещаването на дома, се колел овен и стопаните канели цялото село на гощавка в новата къща.


Съществува вярване, че свети Димитър е брат и на архангел Михаил (пазителят на душите) и че е покровител на отишлите си от този свят. Поради тази причина, около Димитровден е една от най-големите задушници, Димитровска задушница, на която се раздава жито и пита за помен.


В общи линии, Димитровден разделя народният календар на две половини - едната половина на Георги, а другата на Димитър - негов брат близнак, но и негов антипод. С това разделение се свързват и вечните опозиции в живота на хората - “живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва”. (Томислав Дяков, Народният календар) В заключение може да се каже, че празникът на свети Димитър отбелязва прелом в стопански план, отбелязва граничната точка между лятото и зимата.



Т. Дяков - "Народният календар"

Д. Маринов - "Жива старина"

М. Арнаудов - Български народни празници

72 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page