Празникът на св. Димитър


“Св. Димитър велик воевода на кон”, 1617 г., Велико Търново, България.

От време оно се знае, че дойде ли Димитровден, значи е дошла зимата - “Георги лято носи, Димитър - зима.” Освен, че се свързва със зимата, Димитровден си е един от най-големите празници и се празнува всеобщо от всички българи, от това се разбира и че свети Димитър е един от любимите светци на българина. А в представите на всички ни, той има дълга бяла брада и се явява на червен кон. Навярно от дългата бяла брада посипва снежеца върху земните хора.


Преди много, позабравени вече години, на този ден, освен че Митковците са вдигали наздравици с руйно вино, се правели и различни гадания според месечината. Ако била пълна - и кошерите щели да са пълни, ако била празна - щели да са празни през идното лято, вярвали старите хора.


Други гадания се правели и на база на това кой пръв ще влезе в къщата или пък кой пръв ще почука на вратата на Димитровден - този обред в миналото наричали “полазане”. Вярвали, че ако гостът бил богат, но не като днешната дефиниция за богат - да има пари, в миналото нещата стояли по малко по-различен начин, богат бил онзи, който имал много земи, имоти, та ако човекът бил богат, и годината щяла да е богата, плодородна.


Неслучайно, в някои краища на България този празник се е наричал “Разпуст”. Това име му е сложено във връзка с това, че на този ден стопаните освобождавали ратаите и слугите, които били наели на Гергьовден и се договаряли за следващата година. А най-грижовните стопани дарявали ратаите с един кат нови дрехи и с агънце.


По селата, старите баби, които помнят едновремешните традиции, разказват, че по Димитровден завършвали и строежите на новите къщи. И стопаните дарявали зидарите и майсторите, за да има здраве и берекет в новия им дом. А за освещаването на дома, се колел овен и стопаните канели цялото село на гощавка в новата къща.


Съществува вярване, че свети Димитър е брат и на архангел Михаил (пазителят на душите) и че е покровител на отишлите си от този свят. Поради тази причина, около Димитровден е една от най-големите задушници, Димитровска задушница, на която се раздава жито и пита за помен.


В общи линии, Димитровден разделя народният календар на две половини - едната половина на Георги, а другата на Димитър - негов брат близнак, но и негов антипод. С това разделение се свързват и вечните опозиции в живота на хората - “живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва”. (Томислав Дяков, Народният календар) В заключение може да се каже, че празникът на свети Димитър отбелязва прелом в стопански план, отбелязва граничната точка между лятото и зимата.



Т. Дяков - "Народният календар"

Д. Маринов - "Жива старина"

М. Арнаудов - Български народни празници

47 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички