• Anelia Krumova

Български народни обичаи за дъжд


Сушата, която е настъпвала в края на пролетта и е продължавала през цялото лято, е била много опасна за хората, които са изкарвали своята прехрана със земеделие, а в минало те са били много. И за да бъде избегната тази суша и земята да се напои с благотворен дъжд, хората правели обичаи с различна религиозно-магическа основа, чрез които, според техните вярвания, щели да изпратят своя молебен към Господ и той щял да ги омилостиви и да спаси реколтата им.


Пеперуда, село Могила, 30-те години на XX век, снимката е от архива на РИМ Ямбол
Пеперуда, село Могила, 30-те години на XX век, снимката е от архива на РИМ Ямбол

Най-обикновеният от тези обреди за дъжд бил обичаят Покръсти - ходене с кръстове. Той се правел най-често между Великден и Петровден, но също и по всяко време на годината, когато сушата била много продължителна и опасна. Иначе казано, фиксирана дата за него в календара нямало.

Мъже, жени и деца с икони в ръце, и свещениците, които ги водели, обикаляли по полята и пеели:


Кръсти насам, Бога молам, Господи помилуй!

Да зароси ситна роса,

Ситна роса берекетна,

Да навади берекето,

Берекето - вино, жито,

Пчениците да пояси,

А аржите до стреите,

Царевките до гредите!

От два класа шиник жито,

От две зърна две мешиня,

По полето мед и мляко,

Мед и мляко, вино, жито,