На днешната дата, 20 юли, по стар стил се почита паметта на един от най-великите старозаветни праведници - Свети Пророк Илия, откъдето идва и името на празника в народния календар - Илинден. Традицията повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди св. Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Той носи дъжда, пази реколтата от пожари и закриля самия живот.
Легендата разказва, че св. Илия обикаля по небето със златна колесница и търси ламята, която се е запътила да пасе житата, за да я убие. И щом я открие, хвърля по нея огнени стрели, а тя побягва да се скрие в някое дърво. И тези огнени стрели, идват на земята като мълнии и гръмотевици. А когато се виждат само светкавици, без да се чува гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата, с която св. Илия гони змея. Свети Пророк Илия е патрон - покровител на кожухарите, самарджиите и фурнаджиите. Вярва се, че на този ден не трябва да се влиза в морето, защото за едно денонощие, светецът го владее и търси своите жертви.
В миналото, този празник е имал много важно значение и бил изпълнен с обредни действия. Селските стопани у нас правели молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършвало и обредното гонене на змея, който носи сушата. На този ден, колели курбан - млад бик или най-старият петел, ходели на оброчище извън селото, където се правела обща трапеза и всички се гощавали. Момите и момците не трябвало да се мият с вода, която е била на открито, когато гърми, за да не ги залюби крилатият змей. Според легендите, змеят се хранел с най-хубавия хляб и пиел най-хубавото вино, защото обирал най-чистите зърна от нивите и най-зрелите и най-хубавите зърна от лозята.