• Tedy Mileva

Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде


Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде

Донесена в Разложко от българите, преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди в Серско (дн. Гърция). Носията е показана в месец Май в календар 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“

❤ Носията облече Илиана Монева от Разлог.

❤ Носията е притежание на род от с.Елешница, Разложко

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!

👉 Hосията е донесена в Разложко от българите, преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди в Серско (дн. Гърция). Даже по името на връхната дреха е известен като горнобродски шутак, каваде.

🔸 Костюмът е съставен от дълга риза (кошуля), която е стигала до глезена на жената. Платното за кошули се тъче лито от доста ръчно изпреден дебел памук за основа и за вътък на хоризонтален стан с ширина около 35-40 см.


Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде

🔸 Кошулята е с бродерия в долния край, най-често с геометрични орнаменти, разположени като обрамчваща ивица по полите на цялата дреха. Везбата е изпълнена с дебели памучни конци – т.нар контурен пълнеж бод. Същата орнаментика някога се е изпълнявала на стан. Бодовете се подреждат така, че оформят плътна шевица с преобладаващ червен или моравцвят, а образуваните фигури се обточват с черен кант. В краищата на ръкавите също може да има бродерия. При липса на везана пазва на кошулята и при широко отворена пазва на горната дреха в общата композиция на костюма се стига до появата на един допълнителен елемент в облеклото, наречен нагръдник. Той се прави от памучно или кадифено парче плат, което може да бъде и с лека украса по средата, на което се поставя връв, с която се окачва за врата.

Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде

🔸 Горната дреха е без ръкави, затова се нарича каваде или шутак (от „шуто“ безухо, без ръкави). Той е изработен от памученплат или кадифе, къс до или над коленете, със силно стърчащи клинове, за да се оформи трапецовидна форма в долната част, обточен е с няколко ката черен гайтан по раменната извивка в долния край и на пазвата. Цялата лицева част е на „вафлички“ от малки квадратчета или ромбчета, които са допълнително направени на ръка.

🔸 Отдолу по полите се пришива ивица от кадифено парче, ватирано или подплатено, тегелирано и обточено с черен гайтан, наречено „пала“.

🔸 В студено време шутакът се допълва от ръкави, изработени от кадифе, но с цвят, различен от основния, които понякога в края завършват с фина дантела. Ръкавите са свързани с връзки или тънко парче плат, които се прехвърлят над рамената и минават през гърба на жената.

🔸 Препаската е домашно тъкан пояс, по който има кафяви, зелении жълти ивици, разположени вертикално. Той пристяга дрехата, събира предниците и държи разперени полите. Престилката е двуплата и е съединена по средата хоризонтално. Тя е с черна основа, а в долния ѝ край са изтъкани фигури с червен конец, пресечен с черно и завършващ със зелен цвят Фигурите са разположени плътно една до друга приличат на пирамида или връх на планина. В горната част на престилката са подредени V-образни елементи в различни цветове, наречена е „манастири“.


Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде

🔸 Друг вид престилка е едноплата или двуплата и носи още названието ахрам. Особености в престилката са V-образните орнаменти, разположени в долния край. Те са с цветен оплет от трите страни и с плътно поставени и пришити ресни в долния край. Другата престилка, която се използва, е червена, морава или зелена и по нея има втъкани надлъжни линии с различна дебелина. Между тях има различни по цвят орнаменти, а долният край завършва с дантела, изплетена на една кука.

🔸 Неразделна част от женския костюм са различните видове метални накити. Допълнително се слагат пафти, които са продълговати и са типични за преселниците. Те са изработени от благороден метал, най-често сребро. Върху шутака се закачват двустранно горни нагръдни копчета. Единият край завършва с красиво изработена тока, а другият най-често е глава на орел. Двата края са захванати с няколко синджира.

🔸 Забраждането е с вълнена забрадка, наречена в Разложко кушак, в краищата на която има малки цветя, подредени едно до друго. Наречен е още кушак „синджирлия“. Четирите страни на кушака са обточени с фини ресни, които могат да бъдат: червени, морави (винени), жълти, зелени. Забражда се с разминаващи се под гушата краища, които се връзват на тила.


Преселническа носия – горнобродски шутак, каваде

🔸 Повсеместно средство за обуване са чорапите. Те са плетени от по-тънко изпредена бяла вълна. Пръстите и петите са от червена прежда, а непосредствено до тях има изплетен и цветен орнамент.

👉 Носията облече красивото разложко цвете Илиана Монева. Повече за нея можете да научите във визитката й тук:

"Казвам се Илиана и съм израснала в град Разлог. Нося разложки корени, но имам и малко преселническа жилка от село Каракьой, днешна Гърция. Кръстена съм на баща ми Илиан. Той много е настоявал да нося неговото име.

Определям се като човек на изкуството. Завършила съм „Българска народна хореография“, а сега следвам „Културно наследство и културен туризъм“. Работя в ансамбъл „Пирин“ – гр. Благоевград като танцьор.

Семейството ми ревностно спазва традициите. Още от дете съм възпитана да бъда с буден дух. Цялата любов, която изпитвам към България, дължа на моето семейство.

Нося България в сърцето си. Не искам да емигрирам, защото вярвам, че повече млади хора трябва да доразвиват страната ни! А моят град Разлог е истински пазител на традициите.

Несравнимо е усещането да облечеш носия на над 100 години. Бих облякла народна носия винаги, когато имам възможност.

За мен България се събира в една дума – Родина!"

👉 фотограф: Петър Петров

👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“






33 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички